Република България и Европейската космическа агенция
Предимства и възможности за развитие на обща Европейска идентичност, интеграция и високо-технологична икономика на знанието и иновациите чрез включване на България в работата на Европейската Космическа Агенция
Защо е време страната ни да стане част от организацията?
23 декември 2013
България се присъедини към Европейската космическа агенция
- 8 април 2015
Във финансовата рамка 2014-2020 година ЕС отделя приблизително 12 млрд. евро за мащабни космически програми, като "Галилео" и "Коперник", както и за научно-приложни проекти по програма "Хоризонт 2020". Те са свързани с използването на космическото пространство, като голяма част от този бюджет, 75%, ЕС предоставя на агенцията и така се явява основен източник на финансиране на космическите дейности на Европа.
По думите му за 2015 година планираният бюджет на агенцията възлиза на повече от 4 млрд. евро за проекти в областта на роботите, сателитната навигация, нови енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност.
Представителят на ЕКА Ерик Морел де Вестгавер благодари на министър Лукарски за поканата подписването на споразумението да бъде в София и поясни, че България има сериозни традиции в космическите изследвания.
Той посочи, че ще се развиват редица отрасли като космическата електроника и оптическите технологии и обеща при подбора на проектите, фокуса да бъде върху икономическия ефект и дългосрочното развитие.
Д О К Л А Д
ОТНОСНО: обсъждане на проект на Закон за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерския съвет на 05.10.2015 г.
На свое заседание, проведено на 28 октомври 2015 г., Комисията по правни въпроси разгледа проект на Закон за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерския съвет на 05.10.2015 г.
На заседанието присъстваха г-н Филип Кирев – Началник на политическия кабинет на министъра на икономиката и г-жа Елисавета Ненкова – Главен експерт в Дирекция ,,Икономически политики за насърчаване“ в Министерството на икономиката.
С приемането на проекта се цели укрепване на сътрудничеството с Европейската космическа агенция, което ще допринесе за прилагането и развитието на общата европейска космическа политика и за проучване и усвояване на космоса изключително за мирни цели. С акта на ратификация се предоставя възможност за достъп на българските компании и на академичните и изследователските организации до участието в проекти по изпълнението на дейности, свързани с космическото пространство. С придобиването на статут на „европейска кооперираща държава“ за България се откриват широки възможности за провеждане на активна политика на сътрудничество със страните – членки на Европейската космическа агенция.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерския съвет на 05.10.2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ
УКАЗ № 239
ОТ 01.12.2015 г. ЗА ОБНАРОДВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕВРОПЕЙСКА КООПЕРИРАЩА ДЪРЖАВА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОСМИЧЕСКА АГЕНЦИЯ
ДВ. бр. 95 от 08.12.2015г.
Обн., ДВ, бр. 95 от 8 декември 2015 г.
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в "Държавен вестник" Законът за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, приет от ХLІІI Народно събрание на 26 ноември 2015 г.
Издаден в София на 1 декември 2015 г.
Подпечатан с държавния печат.
Споразумението за европейска кооперираща държава на РБ с ЕКА
Споразумението за европейска кооперираща държава на РБ с ЕКА влиза в сила
Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, подписано на 08.04.2015 г. влезе в сила на 11 март 2016 г.
Съгласно условията на Споразумението, България придобива статута на европейска кооперираща държава и се асоциира с изпълнението на съвместно избраните програми и дейности на ЕКА, по Плана на европейските коопериращи държави (PECS), с изключение на основната технологична програма на Агенцията. Споразумението предоставя на България правото да получава от ЕКА известия за научни мисии, което би позволило на страната да участва на ниво главен изследовател или съ-изследовател, както и възможности да използва инфраструктурата и услугите на ЕКА за своите национални космически проекти. От страна на ЕКА ще бъде осигурен достъп до младежките програми на ЕКА за магистри и стипендианти, както и възможност за участие във взаимния обмен на експерти; научна и техническа информация; данни и стоки от взаимен интерес, в областта на космическата наука, технологиите и приложенията.
В рамките на Споразумението, България ще участва в PECS, чиято обща цел е да подготви България по най-ефективен начин за евентуално бъдещо присъединяване към Конвенцията на Европейската космическа агенция. PECS обхваща четири основни категории дейности: технологии и оборудване към програмите по избор на ЕКА - технологии на некритичния път; научни проекти и/или експерименти; използване на данни и подкрепа на МСП. Посочените категории дейности са в пет основни области, свързани с космическа наука и по-специално космическа астрономия и астрофизика, проучване на слънчевата система и слънчево-земна физика; научни изследвания и приложения за наблюдение на Земята - наблюдение на околната среда, метеорология, аерономика и геодезия; телекомуникации и микрогравитационни изследвания, свързани с космическа биология и медицина, и обработка на материалите, както и инженеринг и оползотворяване на наземния сегмент.
Министерството на икономиката
Първа покана за участие в тръжна процедура, предназначена за България, в рамките на Плана за европейските коопериращи държави (PECS)
Поканата е адресирана само към български компании, (включително МСП), академични и изследователски организации. Участието на консорциуми, включващи фирми и организации от други държави членки на ЕКА, могат да се приемат само, ако са надлежно обосновани. Задачите, възложени на чуждестранни юридически лица не трябва да представляват основните дейности на предложеното изследване или развойна дейност и не трябва да надвишават 20% от общата цена.
Предмет на настоящата покана са: а) дейности, свързани с летателния хардуер; б) научноизследователска и развойна дейност; в) космически приложения, продукти и услуги; г) подготвителни дейности;д) осведоменост и образователни дейности.
Предложените дейности трябва да имат потенциал за по-нататъшно използване или развитие в дейностите на Агенцията и следва да бъдат насочени към насърчаване развитието на капацитета по отношение на космическото пространство, особено в индустрията, в подготовка за евентуално бъдещо присъединяване на Република България към Конвенцията на EКA; насочване към специфични пазарни ниши; насърчаване създаването на силни и дългосрочни отношения между българските фирми и утвърдените космически фирми в държавите членки на ЕКА, както и създаването на силни и дългосрочни отношения между българските фирми и българските университети и изследователските институции.
Предвид техническата тематика, от особен интерес ще бъдат тези дейности, които водят до: създаване на междусекторни продукти/услуги, свързани с различни видове сателитни мисии, които се използват в няколко вида сателитни платформи и по-специално тези, свързани с космическа наука; стимулиране на икономическия растеж, нарастване на конкурентоспособността и създаване на дългосрочни ползи за българската индустрия и за България по отношение на нейното участие в космическите дейности; създаване на продукт/приложение/услуга с български (национални) права върху интелектуалната собственост.
Инструкциите за изготвяне на предложение са посочени в Специалните условия за участие в тръжна процедура. (Задължително е да се използва образеца, предвиден в Приложение III на Специалните условия за участие в тръжна процедура. Внасянето на предложения, при който не е използван този образец, ще бъдат отхвърлени.)
Предложенията трябва да бъдат изпратени на адрес:
The Central Registry Office
EUROPEAN SPACE RESEARCH AND TECHNOLOGY CENTRE
Keplerlaan 1
2201 AZ NOORDWIJK
The Netherlands
For the attention of Ms Niamh Dearey (IPL-PTS) – AO/1-8268/15/NL/NDe
First Call for Outline Proposals under PECS in Bulgaria,
не по-късно от 6-ти юли 2015 г., до 13:00 ч.
Всички въпроси, свързани с настоящата Покана следва да се отправят в писмен вид, не по-късно от 10 работни дни преди крайната дата, до служителя за контакт по договорите - г-жа Niamh Dearey, на електронен адрес: Niamh.Dearey@esa.int. Зададените въпросите и получените отговори за всеки участник в търга ще бъдат публикувани в EMITS, в полза на всички участници в търгСъздадена на ИКИТ-БАН апаратура участва в изследването на Марс
Eдин от най-интригуващите съвременни научни въпроси e дали някога е съществувал живот на Марс. За да дадат отговор на този въпрос Европейската космическа агенция (ЕКА) и Руската държавна корпорация “Роскосмос” разработиха програмата “ЕкзоМарс” за изследване на планетата Марс. Този проект предвижда изстрелване на спътник за научни изследвания на Марс (TGO) и на десантен модул EDM (“Скиапарели”) през 2016 г., на марсоход и платформа с научни апаратури за изследвания на повърхността на Марс прз 2018 г.
На 14.03.2016 г. в 11:31 ч. българско време от космодрума Байконур с ракета “Протон-М” бяха изстреляни в Космоса спътника TGO и десантния модул EDM (“Скиапарели”) – първи етап от проекта “ЕкзоМарс”. Пътуването на TGO до Марс ще продължи до октомври 2016 г., като 3 дни преди достигане до атмосферата на Марс ще се осъществи отделянето на EDM от TGO и кацането на EDM на Марс. След това TGO ще влезе в силно изтеглена елиптична орбита около Марс с постепенно намаление на височината и установяване в кръгова орбита на височина около 400 km. През декември 2017 г. ще започне т.нар. Научна фаза на TGO, която ще продължи около 5 години.
Научната апаратурата на орбиталната станция TGO включва: комплекс за изследване на състава на атмосферата и климата; спектрометри за откриване и изследване на малки газови примеси – метан и следи от други газове в атмосферата с концентрация под 1% (водни пари, азотни окиси, ацетилен) с възможен биологичен или геоложки произход; неутронен детектор “ФРЕНД” за събиране на данни за наличие на воден лед под повърхността на планетата до 1 m дълбочина, част от който ще бъде и българо-руския дозиметър “Люлин-МО” за изследване на радиационните условия по трасето до Марс и в орбита около Марс; камера с висока разделителна способност за картографиране на повърхността и търсене на подходящи за кацане места.
През 2012 г в Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ-БАН) беше получена покана от директора на Института за космически изследвания на Руската академия на науките (ИКИ-РАН) акад. Лев Зеленый за участие в ЕкзоМарс с дозиметрични апаратури и беше сключен тристранен договор за съвместни радиационни изследвания в рамките на проекта ЕкзоМарс между ИКИТ-БАН, ИКИ-РАН и Института за медико-биологични изследвания на РАН (ИМБП-РАН). Дозиметрите са разработени и произведени в ИКИТ-БАН, а финансирането на разработката на дозиметрите Люлин-МО за ФРЕНД е от ИКИ-РАН.
Дозиметър “Люлин-МО”, част от научната апаратура “ФРЕНД”
на борда на спътника TGO.
Габарити: 160 х 100 х 45 mm; Маса: 0.7 кg; Енергоконсумация: 3 W;
Обем на данните: 250 килобайта/ден.
ФРЕНД и дозиметъра Люлин-МО
Научните задачи на експериментите Люлин–MO и Люлин–MЛ на борда на TGO 2016 и научната платформа 2018 г. са:
• Измервания по трасето на полета до Марс, в орбита около Марс и на повърхността на планетата на основните дозиметрични параметри и определяне на радиационните дози в електронните компоненти, както и дозите в човешкото тяло, които ще бъдат получени при бъдещи пилотирани полети. Данните от дозиметъра и неутронния детектор ще се използват за оценка на пълната доза от заредените частици и неутроните.
• Определяне на дневните и сезонни вариации на радиационните параметри в орбита около Марс и на повърхността му.
• Сравнение на резултатите от измерванията в орбита около Марс и на повърхността му.
• Получаване на нови данни за усъвършенствуване на съществуващите модели на радиационната обстановка в междупланетното пространство и на Марс, и оценка на радиационния риск за екипажите на бъдещи пилотирани полети.
Първото включване на апаратурата Люлин-МО на борда на TGO е планирано за 4–5. 04. 2016 г. Тогава ще започне и анализирането на получените данни.
Колективът от ИКИТ-БАН, разработил експеримента и апаратурата е с ръководители проф. дфн Йорданка Семкова и проф. дфн Цветан Дачев, и включва учените и специалисти Стефан Малчев, Пламен Димитров, Борислав Томов, Юри Матвийчук, Росица Колева, Венцислев Митев, Светослав Чакъров и Красимир Кръстев.
Открихме забравен български спътник в Космоса, ще е там още 14 хиляди години
България намери изгубения спътник "Интеркосмос". Той е първият български апарат, изпратен в космическото пространство преди 35 години. Дълги години от БАН смятаха, че спътникът вече не е в космическата орбита. В този момент виждате картина на живо, която показва движението на "Интеркосмос-България 1300".
Спътникът е конструиран в България на базата на стандартната съветска серия сателити "Метеор". Апаратите в него, обаче са дело само на родни учени. Създаден е, за да бъдат направени изследвания на лъчения и заредени частици, космическата плазма и различни химически явления и процеси.
Проф. дфн Цветан Дачев, Институт за космически изследвания и технологии - БАН: Спътникът беше активен около две години, което беше върха на технологиите, по онова време, защото на борда има слънчеви панели и акумулатори, който я натрупват тази енергия.
След това нашите учени предположили, че апаратът вече не е активен и се е самозапалил в космоса. Вчера обаче разбрали, че апаратът "България 1300" все още е в космоса на височина от близо 900 километра.
Чл.кор. проф. д.т.н. инж. Петър Гецов, Институт за космически изследвания и технологии - БАН - Ако говорим за използване на научната апаратура, тя отдавна е прекратила действието си.
Учени от Русия имали желание да възстановят 12-те космически апарата на спътника "България 1300", който преди десетилетия давал ценна информация за различни процеси в космоса. Проф. Йорданка Семкова е създател на анализатор на масата и енергията на йоните в атмосферата. Тук /архивните кадри/ я виждате като току-що постъпил инженер в БАН.
Проф. дфн Йорданка Семкова, Институт за космически изследвания и технологии - БАН: Резултатите на някои от експериментите са изключително интересни и досега се цитират работите на наши колеги.
Днес професор Семкова продължава научната си работа. Неин прибор е част от "Екзомарс", който излетя към Червената планета преди дни. Едва ли скоро България ще има възможност да изпрати собствен летателен апарат в космоса, но поне знаем, че там някъде е спътникът създаден в чест на 1300 години България.
Проф. дфн Цветан Дачев, Институт за космически изследвания и технологии - БАН: При неговата маса, възможности и площ има възможност да се предскаже, слънчевата активност - отговорът е, че той ще се намира там още 14 хиляди години.И някога може би ще бъде открит от космически археолози, който благодарение на спътника ще научат повече за нас. Българите.
30 ГОДИНИ СПЪТНИЦИ " БЪЛГАРИЯ -1300"
http://www.space.bas.bg/SES2011/IVANOVA_PLENARY.pdf
„Интеркосмос-България-1300“ или „Интеркосмос 22“ е първият български спътник.
Каталожният му номер е 1981-075A. Построен е в България и разполага с 11 научни инструмента за изследвания и измервания на лъчения и заредени частици. Захранването се осъществява посредством два слънчеви панела, които генерират 2 kW мощност.
Апаратът е изграден на базата на платформата за сателити „Метеор“. Тежи 1500 кг и е изстрелян в 13:35 часа на 7 август 1981 година в близко-полярна орбита 825 х 906 km с инклинация 81,2° от ракетата Восток-2М от стартова площадка №43/3 в Плесецк. Изстрелян е в чест на 1300 годишнината от основаването на българската държава.
Към 2009 спътникът е все още в орбита, работи и предава информация за частиците около полярните региони.
Първият български геостационарен комуникационен сателит се готви за Космоса
Първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 приключи успешно всички основни процедури по монтажа и тестването от компанията Space Systems/Loral (SSL) в Пало Алто, Калифорния. В момента се извършва подготовка за транспортирането на сателита до площадката за изстрелване в Кейп Канаверал, съобщиха от компанията България Сат.
Когато бъде изстрелян, сателитът ще бъде позициониран в орбита на 36 000 км над Земята, осигурявайки директно до домовете телевизионни и комуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони.
Преди да започнат подготовката по транспортирането, инженерите на SSL и България Сат са направили финални проверки на BulgariaSat-1, включително тест, предназначен да симулира разгръщането на слънчевите панели на сателита в среда с нулева гравитация, финална интеграция и проверка на антените на сателита, както и няколко други важни теста, които гарантират, че сателитът ще работи безупречно през предвидения полезен живот.
Първият български геостационарен комуникационен сателит в историята на България ще осигури телекомуникационни услуги за потребителите в България, на Балканите и в останалата част на Европа с повече на брой и с по-висока резолюция канали, казва Максим Заяков, изпълнителен директор на Булсатком и на България Сат.
За целите на транспортирането до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, сателитът ще бъде опакован в специален контейнер, в контролирана среда, който гарантира, че въздухът около него е свободен от частици и че температурата и влажността вътре в контейнера са регулирани.
Когато сателитът пристигне на стартовата площадка, екипите на SSL, SpaceX и България Сат ще работят заедно, за да го интегрират към ракетата-носител Falcon 9 на компанията SpaceX, и да го заредят с гориво.
След като бъде изстрелян от ракетата носител Falcon 9 до геостационарната трансферна орбита, сателитът ще използва своите двигатели, за да достигне до Българската позиция на геостационарната орбита.
В рамките на 30 дни след изстрелването, сателитът ще е в оперативна готовност да излъчва голям брой и с високо качество ТВ програми за крайните потребители, информират от компанията.