РБ и ЕКА

Република България и Европейската космическа агенция

Предимства и възможности за развитие на обща Европейска идентичност, интеграция и високо-технологична икономика на знанието и иновациите чрез включване на България в работата на Европейската Космическа Агенция

Предимства и възможности за развитие на обща .
февруари 2011

Защо е време страната ни да стане част от организацията?

Рада Попова е юрист. Завършва право и специализира международно право и право на технологиите в Юридическия факултет на Виенския университет. Работила е като практикант в българския парламент и в ООН. Член е на научния екип на проект „България и космическото право – поглед в бъдещето" на Атлантическия Клуб в България, финансиран от ФНИ.

Със съдействието на Атлантическия клуб ви представяме нейния анализ за евентуалното бъдещо членство на страната ни в Европейската космическа агенция, което ние от Списание 8, напълно подкрепяме!

1. История и факти

България е шестата поред страна в света със свой космонавт (Георги Иванов, 1979 г.), третата след САЩ и СССР, която започва да произвежда лиофизирана храна за космонавти и заема 18-о място в списъка на държавите, извели своя апаратура в Космоса (чрез уреда П-1 през 1972 г.). Първите два български изкуствени спътника - сателитите "Интеркосмос-България-1300" и "Метеор - Природа" са изстреляни през през 1981 г., като първият от тях все още е в орбита и предава данни за частици около полярните региони.

Европейската космическа агенция (ЕКА) е международна организация, създадена през 1975 г., в която към момента членуват 20 държави (Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швеция, Швейцария и асоциирания член Канада). Без да е звено на Европейския съюз и членството да е запазено само за страни-членки от ЕС, ЕКА е космическата агенция на Европа и директно спомага за реализирането на Европейската космическа политика, с помощта на която Европа трябва да обезпечи своята работеща космическа индустрия – например чрез еманципирането от предлаганите от НАСА (GPS) и частично от Роскосмос (Глонасс) навигационни услуги чрез програмата Gallileo поради съображения за стратегическа сигурност и независимост. Имайки за главна цел изследването на космическото пространство чрез пилотирани и непилотирани полети и програми до Луната и планетите от Слънчевата система, ЕКА разработва и научни програми за наблюдение на Земята от Космоса, телекомуникации, навигация, астрономия.

По своята същност тя не е основно научна организация, а звено, което генерира, насочва и разпределя инвестиции в космически дейности в полза на държавите от Европа, разпределяни след обявяването на търгове за различни поръчки, по които държавите и тяхната индустрия кандидатстват. Около 90% от инвестицията, направена чрез членски внос, се възвръща в страната под формата на поръчки за индустрията. Той се изчислява на базата на БВП на страните-членки и задължително се използва за финансирането следните области: образователни и технологични програми, инвестиции в основната инфраструктура на организацията, изследване на Слънчевата система, физика и астрономия. Страните могат сами да определят до каква степен да вземат участие във финансирането на другите незадължителните програми на ЕКА за пилотирани полети, телекомуникации, наблюдение на Земята, разработване на ракети-носители, навигация, роботизирани мисии. Бюджетът на Агенцията, възлизащ през 2013 г. на 4,3 млрд. евро се формира до около 72% от пълноправните членове, около 22% внася ЕС, прибилизително 6% идват от други източници. Само 0,1% от бюджета идват от финансовия принос на страни, намиращи се в присъединителна процедура.

В момента България е последната страна в ЕС (без Република Хърватска), която не е започнала процеса по присъединяване към ЕКА.

Израел, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Словакия, Турция и Украйна са на първи етап - подписвайки засега само Споразумение за присъединяване (Cooperation Agreement). В тази фаза, фирми и университети от тези страни не могат да кандидатстват за поръчки в ЕКА.

Естония, Словения и Унгария се намират в предпоследния етап от предприсъединителната процедура (PECS), която позволява на техни фирми да участват в почти всички търгове на ЕКА. Финансовите задължения за страните са все още много по-ниски от членския внос при членство, изчисляван на базата на БВП. Същевременно, през тази фаза Агенцията оказва подкрепа на страната в развитието на нейната индустрия и капацитета й да участва в търгове на ЕКА. И двата вида предприсъеднителни споразумения могат да се удължават и държавата да стане пълноправен член тогава, когато е подготвена максимално да се възползва от членството си и е конкуретноспособна, за да участва в търговете за поръчки на Агенцията.

2. Статус на отношенията между България и ЕКА

И така, защо България продължава да е на опашката и по този критерий в ЕС, отсъствайки от една от най-големите космически агенции в света и все още не е започнала същинската процедура по присъединяване, след като на няколко официални срещи между представители на страната и Агенцията от последните над 10 години многократно е потвърдено, че ЕКА е готова да ни приеме, и то с индивидуални условия, отговарящи на намеренията на България и степента на развитие на индустрията?

Досега чрез (без)действията на нашите правителства сме достигнали до ниво „наблюдател" – т.е. представители на държавата могат да присъстват на заседанията на Съвета на ЕКА от 2011 г., като България нито има финансови задължения, нито е започнала процеса по придобиване на членство чрез подписване на Споразумение за присъединяване. Не е ясно дали и кога държавата ще го подпише, макар че по време на различни управления въпросът е разглеждан с различен успех. Последният път през пролетта на 2013 г. решението за отпускане на пари от бюджета (около 1 млн евро), за да започне предприсъединителна процедура и да се отвори пътят към следващия етап, в който български фирми и университети могат да се възползват от участие в партньорски програми със страни от ЕКА, е спряно поради бюджетни съображения.

3. Перспективи и ползи за България в ЕКА

При подписване на Споразумението за присъединяване, възможният път на България би бил следният: в зависимост от преценката си, България да остане няколко години в първия етап и да има достъп до информация, с помощта на която да се подготви съществуващата индустрия и бизнес или да се създадат нови фирми, които биха имали интерес от достъп до пазара, осигурен чрез поръчки на ЕКА. След това, отделяйки сума, по-голяма от тези 1 млн. евро годишно, България да мине в следващата предприсъединителна фаза, в която български кандидати ще имат достъп до почти всички търгове на ЕКА. Обикновено тази фаза продължава около пет години, през които индустрията има възможност да се развива и специализира съобразно възможностите за приложение на техните продукти и услуги в пазара на ЕКА преди страната да пристъпи към пълноправно членство, свързано с по-голяма държавна инвестиция за членски внос. Изчислен на базата на българския БВП (около 39 667 млн евро за 2013 г.) при съпоставка с БВП и членския внос в ЕКА на Австрия (8 пъти по-голям БВП, 50 млн. членски внос) и Чехия (3,6 пъти по-голям БВП, 13,7 млн. евро членски внос), може да се очаква, че инвестицията на България при пълно членство ще варира между 3,8-6 млн. евро в зависимост от това, дали тя ще се съгласи да финансира само задължителните програми или и незадължителните. До 90% от членския внос ще могат да се върнат обратно в икономиката на страната чрез спечелени поръчки от български фирми.

Но отвъд строго икономическите аргументи, членството на България в една от най-големите организации за наука и технологии може да бъде описано и по друг начин. То ще позволи на наши учени, научни организации и учебни звена да получат достъп до информация, данни, трансфер на знания и технологичен капацитет, достъпни само за страни-членки.

За сравнение, членувайки в ЦЕРН (организация, съпоставима на ЕКА както по характера научно-изследователска дейност, така и по броя на членовете - 20 - и броя на работещите в нея – 2500 души) от 1999 г. насам с годишен членски внос от 2,52 млн. евро за 2012 г., България успешно взима участие в многобройни експерименти, вкл. и в изграждането на детектор за частици в големия адронен ускорител.

Ползите за страната от това участие са безспорни и водят до: развитието на редица научно-технологични области като физика на високите енергии, ядрена физика, информатика, електроника, медицина и др., конкретни професионални перспективи, работа и квалификация за много млади учени, студенти, преподаватели и инженери, както и осигурят финансова и материална поддръжка на редица национални и международни научни и приложни дейности. Освен това, членството в ЦЕРН в дългосрочен план стимулира развитието на науката и технологиите, а България получава достъп до огромни ресурси в научната инфраструктура на организацията, възможност за сътрудничество във високотехнологични проекти и иновационен трансфер.

Бъдещото членство на България в ЕКА ще доведе до развитие както на науките и високите технологии у нас, така и до специализиране и развиване на конкурентоспособност на различни по характера си отрасли: от производството на различни материали като метални сплави, полимери, въглеродни нишки, композитни структури, до прилагането на електронни платки от телекомуникационната индустрия, антени, и произведения от сферата на услугите, които не изискват индустриален капацитет: напр. изработване на софтуер. Разбира се, български фирми биха могли да развият капацитет и в инженерни разработки от аерокосмонавтиката с приложения за изстрелващи системи, двигатели и т.н.

Следователно, спектърът от приложими и търсени продукти и услуги в космическата индустрия, и съответно, в системата на ЕКА, е огромен и не изисква създаването на специална, нова космическа индустрия, а позволявал. съществуващи отрасли в икономиката и бизнеса да се насочат и специализират в един високотехнологичен и вече разработен пазар.

България има богат опит в космическите науки, има доказан потенциал и ниво в сферата на естествените науки и притежава най-голямата обсерватория в Южна Европа – Роженската. Не е обяснимо защо този съществуващ потенциал да не бъде целенасочено развиван чрез осигуряването на адектватен пазар за неговото приложение.

4. Анализ на аргументите срещу членството на България в ЕКА

Има редица причини, които биват изтъквани за отлагането и смея да твърдя, неглижирането на въпроса за членството на България в ЕКА. Най-често споменаваната от тях е финансовата. Засега липсва яснота относно това, кое звено в държавата ще трябва да отдели първоначалния членски внос от 1 млн. евро от своя бюджет, за да пристъпи България към подписване на Споразумението с ЕКА. Автоматичната реакция на отделни министерства и агенции е, че не могат да поемат такъв товар сами при наличие на по-належащи и по-тясно свързани с техния профил разходи. Така поединично разглеждано от гледната точка на отделни държавни структури, това е обяснимо. Същевременно, съвсем не означава, че държавата не трябва да поеме ролята си на координатор и да канализира усилието за отделянето на тази сума при положение, че космическите дейности преплитат в себе си няколко основни области – наука и технологии, икономика, образование, сигурност и има поне три структури в държавата, които биха били подходящи да отговарят за развиването на космическа индустрия у нас. Тези области са жизненоважни в съвремието и почти няма човешка дейност на Земята, която да не е свързана с космическа дейност – от телекомуникациите (колко от вас не ползват мобилен телефон и не гледат телевизия?), през навигацията (или не употребяват "GPS", за да стигнат някъде), наблюдението на Земята (а опитвали ли сте се да разгледате своя град или някое далечно място с Google Earth?) до борбата с бедствията, метеорологията, медицината и физиката, както и научното изследване на Слънчевата система и вселената.

Замисълът на пазарното начало в търговете на ЕКА е да се стимулира частната индустрия, тъй като на практика не държавата осигурява „сигурни" поръчки за своите фирми и научни организации. Агенцията обявява поръчки, за които кандидатстват и се конкурират и компании от други страни. Аргумент, посочван от скептиците към необходимостта за членство на България в ЕКА, е че при положение, че у нас няма идентифицирана космическа индустрия, няма да има кой да печели търговете на ЕКА и да се възползва от поръчки на Агенцията.

Само че индустриите и областите, в които се развива бизнесът, се определят на пазарен принцип от това, къде има търсене на предлаганите услуги. Няма как да има развита индустрия и многобройни вече работещи фирми в космическия сектор, които веднага да започнат да печелят поръчки, при положение, че у нас няма национално приложение за такива дейности, а България няма достъп до големия пазар в Европа, освен намирайки някакви „ниши", непокрити от системата на ЕКА. Успех в този начин на търсене на пазар не е изключен, дори би могъл да бъде многообещаващ в случаите, когато за дадена поръчка не можеш да се сравняваш с капацитета на космически страни като Германия или Франция например. Само че разглеждайки индустрията на макрониво, е видно, че повече успех за по-голям брой фирми би имало при наличието на достъп до вече разработения и структуриран с ясни правила пазар на ЕКА, а не при самостоятелното търсене на поръчки „отвъд борда" на този пазар. Сходен пример от практиката би могъл да бъде даден с поръчките, които български фирми получават от НАТО: в първите 2-3 години след влизането на България в организацията, почти няма спечелени търгове у нас – както поради малката конкурентоспособност, така и поради липсата на достатъчно фирми в бранша със съответния опит. С отварянето на тази нова пазарна ниша, скоро след това рязко се покачва успеваемостта и броят подписани договори с български фирми.

Всичко това означава, че влизането на България до другите Европейски страни в сферата на високите технологии и космическите дейности ще катализира създаването и профилирането на български компании и ще осигури многобройни възможности за трансфер на знания, иновации, технологии, условия за индустриално сътрудничество и ще увеличи инвестициите в България.

5. Изводи

Измерен в мащаба на отделяните от държавата средства в други сектори, членският внос първоначално от 1 млн. евро, а по-късно от 3,8 до 6 млн. евро е малка като сума, но огромна откъм ползи дългосрочна инвестиция на държавата.

Дори и при най-негативния сценарий, в който България не съумее да използва ползите участието си в космическия сектор, загубите биха останали единствено в рамките на вложените средства. И без директна финансова възвръщаемост, достъпът до научни и високотехнологични програми и информация (например цените за сателитни изображения за страните-членки са минимални, а за държави извън ЕКА – осезаемо високи), както и до обучения за наши учени и работни места за българи е ресурс, генериращ безспорни ползи в много направления.

Трудно е да се обясни бездействието на държавата, имайки предвид размера на сумата, за която става дума, и едноизмерната плоскост, в която се разглежда въпросът. Не е разбираемо защо няма воля да се преодолеят пречките, изтъквани до момента, в съизмеримост от ползите за България и нейните наука, образование, индустрия и бизнес.

Безспорно е, че въпросът с бъдещото членство на България в Европейската космическа агенция вече се е превърнал в проблем и че неговото решение не бива да се отлага повече. Колкото по-късно България пристъпи към взимане на държавническо решение, толкова по-трудно ще бъде за българските компании и учебни организации бързо и оптимално да се възползват от ползите от това членство. Колкото повече държавата неглижира въпроса и се отнася към него елементарно и недостатъчно задълбочено, без цялостно да обхване и претегли всички негови аспекти, толкова по-неразбираемо ще бъде както във вътрешен, така и във външнополитически план защо България не само не се стреми, а като че ли страни от участие в ЕКА. Не може да бъде пропуснат и фактът, че когато говорим за ЕКА, става дума за значима и работеща организация с огромен бюджет, в която въпросът на участие е и въпрос на престиж, гарантиращ по-надеждни отношения с потенциални партньори. Няма място за сравнение с други като тип и мащаб международни организации, в които България може би членува и плаща членски внос без да е ясно дали има каквато и да било полза от това. Тук ползите са налице по дефиниция, въпросът е в това до каква степен България ще успее да ги материализира и капитализира. И това зависи от нас, от адекватното и далновидно мислене не само по отношение изразяването на воля за присъединяване, но и относно използването на възможностите, които са действителни и налице за всяка страна от ЕКА - стига да посегнем към тях.
23 декември 2013

България се присъедини към Европейската космическа агенция

8 април 2015

България става член на Европейската космическа агенция. Със споразумението учените и бизнеса получават нови възможности за развитие и постижения. Министърът на икономиката Божидар Лукарски и представителят на Европейската космическа агенция Ерик Морел де Весгавер подписаха Споразумението на европейска кооперираща държава и ЕКА.

       Министър Лукарски изтъкна ползите за България след подписването на споразумението и поясни, че Европейската космическа агенция се определя като един от силните активи на Европейския континент. Тя стимулира достъпа на Европа до космическото пространство като разширява границите на научните знания и изследователската дейност в сферата на иновациите. Министърът посочи, че ЕКА открива пред държавите-членки възможности за използване в максимална степен на капацитета на експертния ѝ опит.
       Във финансовата рамка 2014-2020 година ЕС отделя приблизително 12 млрд. евро за мащабни космически програми, като "Галилео" и "Коперник", както и за научно-приложни проекти по програма "Хоризонт 2020". Те са свързани с използването на космическото пространство, като голяма част от този бюджет, 75%, ЕС предоставя на агенцията и така се явява основен източник на финансиране на космическите дейности на Европа.
       По думите му за 2015 година планираният бюджет на агенцията възлиза на повече от 4 млрд. евро за проекти в областта на роботите, сателитната навигация, нови енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност.
        Представителят на ЕКА Ерик Морел де Вестгавер благодари на министър Лукарски за поканата подписването на споразумението да бъде в София и поясни, че България има сериозни традиции в космическите изследвания.
        Той посочи, че ще се развиват редица отрасли като космическата електроника и оптическите технологии и обеща при подбора на проектите, фокуса да бъде върху икономическия ефект и дългосрочното развитие.

Д О К Л А Д

вх. № 553-03-31/03.11.2015 г.

ОТНОСНО: обсъждане на проект на Закон за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерския съвет на 05.10.2015 г.

На свое заседание, проведено на 28 октомври 2015 г., Комисията по правни въпроси разгледа проект на Закон за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерския съвет на 05.10.2015 г.
На заседанието присъстваха г-н Филип Кирев – Началник на политическия кабинет на министъра на икономиката и г-жа Елисавета Ненкова – Главен експерт в Дирекция ,,Икономически политики за насърчаване“ в Министерството на икономиката.
С приемането на проекта се цели укрепване на сътрудничеството с Европейската космическа агенция, което ще допринесе за прилагането и развитието на общата европейска космическа политика и за проучване и усвояване на космоса изключително за мирни цели. С акта на ратификация се предоставя възможност за достъп на българските компании и на академичните и изследователските организации до участието в проекти по изпълнението на дейности, свързани с космическото пространство. С придобиването на статут на „европейска кооперираща държава“ за България се откриват широки възможности за провеждане на активна политика на сътрудничество със страните – членки на Европейската космическа агенция.

В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерския съвет на 05.10.2015 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ

УКАЗ № 239

ОТ 01.12.2015 г. ЗА ОБНАРОДВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕВРОПЕЙСКА КООПЕРИРАЩА ДЪРЖАВА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОСМИЧЕСКА АГЕНЦИЯ

ДВ. бр. 95 от 08.12.2015г.

Обн., ДВ, бр. 95 от 8 декември 2015 г.
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в "Държавен вестник" Законът за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, приет от ХLІІI Народно събрание на 26 ноември 2015 г.
Издаден в София на 1 декември 2015 г.
Подпечатан с държавния печат.

Споразумението за европейска кооперираща държава на РБ с ЕКА

Текст на Споразумението

Споразумението за европейска кооперираща държава на РБ с ЕКА влиза в сила

15 март 2016

Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, подписано на 08.04.2015 г. влезе в сила на 11 март 2016 г.

Съгласно условията на Споразумението, България придобива статута на европейска кооперираща държава и се асоциира с изпълнението на съвместно избраните програми и дейности на ЕКА, по Плана на европейските коопериращи държави (PECS), с изключение на основната технологична програма на Агенцията. Споразумението предоставя на България правото да получава от ЕКА известия за научни мисии, което би позволило на страната да участва на ниво главен изследовател или съ-изследовател, както и възможности да използва инфраструктурата и услугите на ЕКА за своите национални космически проекти. От страна на ЕКА ще бъде осигурен достъп до младежките програми на ЕКА за магистри и стипендианти, както и възможност за участие във взаимния обмен на експерти; научна и техническа информация; данни и стоки от взаимен интерес, в областта на космическата наука, технологиите и приложенията.

В рамките на Споразумението, България ще участва в PECS, чиято обща цел е да подготви България по най-ефективен начин за евентуално бъдещо присъединяване към Конвенцията на Европейската космическа агенция. PECS обхваща четири основни категории дейности: технологии и оборудване към програмите по избор на ЕКА - технологии на некритичния път; научни проекти и/или експерименти; използване на данни и подкрепа на МСП. Посочените категории дейности са в пет основни области, свързани с космическа наука и по-специално космическа астрономия и астрофизика, проучване на слънчевата система и слънчево-земна физика; научни изследвания и приложения за наблюдение на Земята - наблюдение на околната среда, метеорология, аерономика и геодезия; телекомуникации и микрогравитационни изследвания, свързани с космическа биология и медицина, и обработка на материалите, както и инженеринг и оползотворяване на наземния сегмент.

Министерството на икономиката

Първа покана за участие в тръжна процедура, предназначена за България, в рамките на Плана за европейските коопериращи държави (PECS)

На 11 май 2015 г., Европейската космическа агенция (ЕКА) публикува първата тръжна процедура за България (AO/1-8268/15/NL/NDe) на страницата на EMITS (Електронна пощенска система за покана за участие в търг).

Поканата е адресирана само към български компании, (включително МСП), академични и изследователски организации. Участието на консорциуми, включващи фирми и организации от други държави членки на ЕКА, могат да се приемат само, ако са надлежно обосновани. Задачите, възложени на чуждестранни юридически лица не трябва да представляват основните дейности на предложеното изследване или развойна дейност и не трябва да надвишават 20% от общата цена.

Предмет на настоящата покана са: а) дейности, свързани с летателния хардуер; б) научноизследователска и развойна дейност; в) космически приложения, продукти и услуги; г) подготвителни дейности;д) осведоменост и образователни дейности.

Предложените дейности трябва да имат потенциал за по-нататъшно използване или развитие в дейностите на Агенцията и следва да бъдат насочени към насърчаване развитието на капацитета по отношение на космическото пространство, особено в индустрията, в подготовка за евентуално бъдещо присъединяване на Република България към Конвенцията на EКA; насочване към специфични пазарни ниши; насърчаване създаването на силни и дългосрочни отношения между българските фирми и утвърдените космически фирми в държавите членки на ЕКА, както и създаването на силни и дългосрочни отношения между българските фирми и българските университети и изследователските институции.

Предвид техническата тематика, от особен интерес ще бъдат тези дейности, които водят до: създаване на междусекторни продукти/услуги, свързани с различни видове сателитни мисии, които се използват в няколко вида сателитни платформи и по-специално тези, свързани с космическа наука; стимулиране на икономическия растеж, нарастване на конкурентоспособността и създаване на дългосрочни ползи за българската индустрия и за България по отношение на нейното участие в космическите дейности; създаване на продукт/приложение/услуга с български (национални) права върху интелектуалната собственост.

Инструкциите за изготвяне на предложение са посочени в Специалните условия за участие в тръжна процедура. (Задължително е да се използва образеца, предвиден в Приложение III на Специалните условия за участие в тръжна процедура. Внасянето на предложения, при който не е използван този образец, ще бъдат отхвърлени.)

Предложенията трябва да бъдат изпратени на адрес:

The Central Registry Office
EUROPEAN SPACE RESEARCH AND TECHNOLOGY CENTRE
Keplerlaan 1
2201 AZ NOORDWIJK
The Netherlands

For the attention of Ms Niamh Dearey (IPL-PTS) – AO/1-8268/15/NL/NDe

First Call for Outline Proposals under PECS in Bulgaria,

не по-късно от 6-ти юли 2015 г., до 13:00 ч.

Всички въпроси, свързани с настоящата Покана следва да се отправят в писмен вид, не по-късно от 10 работни дни преди крайната дата, до служителя за контакт по договорите - г-жа Niamh Dearey, на електронен адрес: Niamh.Dearey@esa.int. Зададените въпросите и получените отговори за всеки участник в търга ще бъдат публикувани в EMITS, в полза на всички участници в търг

Създадена на ИКИТ-БАН апаратура участва в изследването на Марс

        Eдин от най-интригуващите съвременни научни въпроси e дали някога е съществувал живот на Марс. За да дадат отговор на този въпрос Европейската космическа агенция (ЕКА) и Руската държавна корпорация “Роскосмос” разработиха програмата “ЕкзоМарс” за изследване на планетата Марс. Този проект предвижда изстрелване на спътник за научни изследвания на Марс (TGO) и на десантен модул EDM (“Скиапарели”) през 2016 г., на марсоход и платформа с научни апаратури за изследвания на повърхността на Марс прз 2018 г.
     На 14.03.2016 г. в 11:31 ч. българско време от космодрума Байконур с ракета “Протон-М” бяха изстреляни в Космоса спътника TGO и десантния модул EDM (“Скиапарели”) – първи етап от проекта “ЕкзоМарс”. Пътуването на TGO до Марс ще продължи до октомври 2016 г., като 3 дни преди достигане до атмосферата на Марс ще се осъществи отделянето на EDM от TGO и кацането на EDM на Марс. След това TGO ще влезе в силно изтеглена елиптична орбита около Марс с постепенно намаление на височината и установяване в кръгова орбита на височина около 400 km. През декември 2017 г. ще започне т.нар. Научна фаза на TGO, която ще продължи около 5 години.
     Научната апаратурата на орбиталната станция TGO включва: комплекс за изследване на състава на атмосферата и климата; спектрометри за откриване и изследване на малки газови примеси – метан и следи от други газове в атмосферата с концентрация под 1% (водни пари, азотни окиси, ацетилен) с възможен биологичен или геоложки произход; неутронен детектор “ФРЕНД” за събиране на данни за наличие на воден лед под повърхността на планетата до 1 m дълбочина, част от който ще бъде и българо-руския дозиметър “Люлин-МО” за изследване на радиационните условия по трасето до Марс и в орбита около Марс; камера с висока разделителна способност за картографиране на повърхността и търсене на подходящи за кацане места.
      През 2012 г в Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ-БАН) беше получена покана от директора на Института за космически изследвания на Руската академия на науките (ИКИ-РАН) акад. Лев Зеленый за участие в ЕкзоМарс с дозиметрични апаратури и беше сключен тристранен договор за съвместни радиационни изследвания в рамките на проекта ЕкзоМарс между ИКИТ-БАН, ИКИ-РАН и Института за медико-биологични изследвания на РАН (ИМБП-РАН). Дозиметрите са разработени и произведени в ИКИТ-БАН, а финансирането на разработката на дозиметрите Люлин-МО за ФРЕНД е от ИКИ-РАН.

Дозиметър “Люлин-МО”, част от научната апаратура “ФРЕНД”
на борда на спътника TGO.
Габарити: 160 х 100 х 45 mm; Маса: 0.7 кg; Енергоконсумация: 3 W;
Обем на данните: 250 килобайта/ден.

ФРЕНД и дозиметъра Люлин-МО

       Научните задачи на експериментите Люлин–MO и Люлин–MЛ на борда на TGO 2016 и научната платформа 2018 г. са:
• Измервания по трасето на полета до Марс, в орбита около Марс и на повърхността на планетата на основните дозиметрични параметри и определяне на радиационните дози в електронните компоненти, както и дозите в човешкото тяло, които ще бъдат получени при бъдещи пилотирани полети. Данните от дозиметъра и неутронния детектор ще се използват за оценка на пълната доза от заредените частици и неутроните.
• Определяне на дневните и сезонни вариации на радиационните параметри в орбита около Марс и на повърхността му.
• Сравнение на резултатите от измерванията в орбита около Марс и на повърхността му.
• Получаване на нови данни за усъвършенствуване на съществуващите модели на радиационната обстановка в междупланетното пространство и на Марс, и оценка на радиационния риск за екипажите на бъдещи пилотирани полети.
      Първото включване на апаратурата Люлин-МО на борда на TGO е планирано за 4–5. 04. 2016 г. Тогава ще започне и анализирането на получените данни.
      Колективът от ИКИТ-БАН, разработил експеримента и апаратурата е с ръководители проф. дфн Йорданка Семкова и проф. дфн Цветан Дачев, и включва учените и специалисти Стефан Малчев, Пламен Димитров, Борислав Томов, Юри Матвийчук, Росица Колева, Венцислев Митев, Светослав Чакъров и Красимир Кръстев.

Открихме забравен български спътник в Космоса, ще е там още 14 хиляди години

18.03.2016 • от Благой Цицелков •

България намери изгубения спътник "Интеркосмос". Той е първият български апарат, изпратен в космическото пространство преди 35 години. Дълги години от БАН смятаха, че спътникът вече не е в космическата орбита. В този момент виждате картина на живо, която показва движението на "Интеркосмос-България 1300".

Спътникът е конструиран в България на базата на стандартната съветска серия сателити "Метеор". Апаратите в него, обаче са дело само на родни учени. Създаден е, за да бъдат направени изследвания на лъчения и заредени частици, космическата плазма и различни химически явления и процеси.

Проф. дфн Цветан Дачев, Институт за космически изследвания и технологии - БАН: Спътникът беше активен около две години, което беше върха на технологиите, по онова време, защото на борда има слънчеви панели и акумулатори, който я натрупват тази енергия.

След това нашите учени предположили, че апаратът вече не е активен и се е самозапалил в космоса. Вчера обаче разбрали, че апаратът "България 1300" все още е в космоса на височина от близо 900 километра.

Чл.кор. проф. д.т.н. инж. Петър Гецов, Институт за космически изследвания и технологии - БАН - Ако говорим за използване на научната апаратура, тя отдавна е прекратила действието си.

Учени от Русия имали желание да възстановят 12-те космически апарата на спътника "България 1300", който преди десетилетия давал ценна информация за различни процеси в космоса. Проф. Йорданка Семкова е създател на анализатор на масата и енергията на йоните в атмосферата. Тук /архивните кадри/ я виждате като току-що постъпил инженер в БАН.

Проф. дфн Йорданка Семкова, Институт за космически изследвания и технологии - БАН: Резултатите на някои от експериментите са изключително интересни и досега се цитират работите на наши колеги.

Днес професор Семкова продължава научната си работа. Неин прибор е част от "Екзомарс", който излетя към Червената планета преди дни. Едва ли скоро България ще има възможност да изпрати собствен летателен апарат в космоса, но поне знаем, че там някъде е спътникът създаден в чест на 1300 години България.

Проф. дфн Цветан Дачев, Институт за космически изследвания и технологии - БАН: При неговата маса, възможности и площ има възможност да се предскаже, слънчевата активност - отговорът е, че той ще се намира там още 14 хиляди години.

И някога може би ще бъде открит от космически археолози, който благодарение на спътника ще научат повече за нас. Българите.

30 ГОДИНИ СПЪТНИЦИ " БЪЛГАРИЯ -1300"

http://www.space.bas.bg/SES2011/IVANOVA_PLENARY.pdf

„Интеркосмос-България-1300“ или „Интеркосмос 22“ е първият български спътник.

Каталожният му номер е 1981-075A. Построен е в България и разполага с 11 научни инструмента за изследвания и измервания на лъчения и заредени частици. Захранването се осъществява посредством два слънчеви панела, които генерират 2 kW мощност.

Апаратът е изграден на базата на платформата за сателити „Метеор“. Тежи 1500 кг и е изстрелян в 13:35 часа на 7 август 1981 година в близко-полярна орбита 825 х 906 km с инклинация 81,2° от ракетата Восток-2М от стартова площадка №43/3 в Плесецк. Изстрелян е в чест на 1300 годишнината от основаването на българската държава.

Към 2009 спътникът е все още в орбита, работи и предава информация за частиците около полярните региони.

http://www.n2yo.com/?s=12645

Първият български геостационарен комуникационен сателит се готви за Космоса

22 април 2017 10:50 Редактор: Виктория Ташкова
Първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 приключи успешно всички основни процедури по монтажа и тестването от компанията Space Systems/Loral (SSL) в Пало Алто, Калифорния. В момента се извършва подготовка за транспортирането на сателита до площадката за изстрелване в Кейп Канаверал, съобщиха от компанията България Сат.
Когато бъде изстрелян, сателитът ще бъде позициониран в орбита на 36 000 км над Земята, осигурявайки директно до домовете телевизионни и комуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони.
Преди да започнат подготовката по транспортирането, инженерите на SSL и България Сат са направили финални проверки на BulgariaSat-1, включително тест, предназначен да симулира разгръщането на слънчевите панели на сателита в среда с нулева гравитация, финална интеграция и проверка на антените на сателита, както и няколко други важни теста, които гарантират, че сателитът ще работи безупречно през предвидения полезен живот.
Първият български геостационарен комуникационен сателит в историята на България ще осигури телекомуникационни услуги за потребителите в България, на Балканите и в останалата част на Европа с повече на брой и с по-висока резолюция канали, казва Максим Заяков, изпълнителен директор на Булсатком и на България Сат.
За целите на транспортирането до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, сателитът ще бъде опакован в специален контейнер, в контролирана среда, който гарантира, че въздухът около него е свободен от частици и че температурата и влажността вътре в контейнера са регулирани.

Когато сателитът пристигне на стартовата площадка, екипите на SSL, SpaceX и България Сат ще работят заедно, за да го интегрират към ракетата-носител Falcon 9 на компанията SpaceX, и да го заредят с гориво.

След като бъде изстрелян от ракетата носител Falcon 9 до геостационарната трансферна орбита, сателитът ще използва своите двигатели, за да достигне до Българската позиция на геостационарната орбита.

В рамките на 30 дни след изстрелването, сателитът ще е в оперативна готовност да излъчва голям брой и с високо качество ТВ програми за крайните потребители, информират от компанията.