добре дошли в моя уеб сайт
aeronews.alle.bg

Китайските спътници

Китайска космическа техника

长征系列运载火箭 Pinyin: Cháng Zhēng(CZ) Ракети-носители от серията „Чан Джън“(в превод „Великия Поход“).
China has launched 53 Cháng Zhēng(Long March) rockets to carry 61 satellites into space for 24 foreign clients.(09/09/2016)

风暴 Pinyin: Feng Bao(FB) Ракета-носител превежда се, като "Силна буря" изстреляни са 11 бр. между 1972 и 1981 година създадени са на база тристепенната междуконтинентална балистична ракета "Dong Feng 5(DF-5)" в превод "Източен вятър".

开拓者系列运载火箭 Pinyin: Kai tuozhe(KT) Ракети-носители от серията „Кай туодже“(може да се преведе, като „Изследовател “)

飞天 Pinyin:  Fēi Tiān (FT) Ракети-носители от серията "Фей Тиeн"(може да се преведе, като "Небесна дева") вариант на Kuai zhou(KZ)

快舟运载火箭 Pinyin: Kuai zhou(KZ) Ракети-носители „Куай джоу“(„Бърз кораб“)

神舟 Pinyin: Shén zhōu Пилотирани кораби „Шън джоу“(„Божествен кораб“)

天舟号货运飞船 Pinyin: Tiān zhōu Товарни космически кораби [от поредицата] „Тиeн джоу“(„Небесен кораб“)

天宫一号 Pinyin: Tiān gōng Обитаеми космически модули(космически станции) Тиeн гун“(„Небесен дворец“)

天河一号, Pinyin:"Tian he 1"[tʰi̯ɛ́nxɤ̌ íxâu̯] (Небесна река 1/Млечният път на китайски) основен модул на бъдещата китайска космическа станция и  ще бъде изведен на орбита през 2018 година.

 Pinyin: Tiān
In 2010, the Chinese government approved to implement CHEOS (China High-resolution Earth Observation System),

Необходимо пояснение

думата космонавт произлиза от гръцките kosmos (κόσμος) вселена и nautes (ναύτης) моряк

думата астронавт произлиза от гръцките ástron (ἄστρον) звезда и nautes (ναύτης) моряк

тайконавт произлиза от китайската дума taikong (пространство) и гръцката naut (моряк)

Китайски компании за космическа техника

China Aerospace Science and Technology Corporation
(1999) http://english.spacechina.com/n16421/index.html
With the approval of the State Council, China Aerospace Science and Technology Corporation (CASC) was established on July 1, 1999, and Wang Liheng was appointed president of CASC. Zhang Qingwei took the position in December, 2001. In August 2007, the State Council appointed Ma Xingrui to succeed Zhang as the new head of CASC.
China Aerospace Science and Industry Corporation(1956) http://english.casic.cn/
On October 8, 1956, China established its first missile research institution — the No. 5 Research Academy under the Ministry of National Defense. Qian Xuesen, Liu Yalou and Wang Bingzhang took office as director of the Academy in succession.

Link Space Aerospace Technology(was established Shenzhen, 2014) является одной из первых в стране частных ракетостроительных компаний из нового поколения китайских космических стартапов. Задача, которую ставят перед собой молодые исследователи, добиться снижения расходов на запуск ракет.

Expace Technology Co(Wuhan) http://www.expace.com.cn/index.aspx The company, which has registered capital(02/2016) of 300 million yuan ($44.9 million), has signed a 100 million yuan launch contract with several domestic clients. The base(Wuhan) plans to establish an annual production capacity of 50 carrier rockets and 140 commercial satellites by 2020. Kuaizhou-1A (KZ-1A)

Landspace Technology Corporation(2015) http://www.landspacetech.com/

Китайските ракети-носители (стартове по години)

19 _ _

`70

`71

`72

`73

`74

`75

`76

`77

`78

`79

`80

`81

`82

`83

`84

`85

`86

`87

`88

`89

`90

`91

`92

`93

`94

`95

`96

`97

`98

`99

Cháng  Zhēng

1

1

0

0

1

1

1

0

1

0

0

0

1

1

3

1

2

2

4

0

5

1

4

1

5

3

4

6

6

4

 До г  

1

2

2

2

3

4

5

5

6

6

6

6

7

8

11

12

14

16

20

20

25

26

30

31

36

39

43

49

55

59

Feng Bao 1



1

1

1

2

2

1

1

1

0

1



















Общо

1

2

3

4

6

9

12

13

15

16

16

17

18

19

22

23

25

27

31

31

36

37

41

42

47

50

54

60

66

70

20 _ _

`00

`01

`02

`03

`04

`05

`06

`07

`08

`09

`10

`11 

`12 

`13  

`14

`15

`16

`17

`18

`19

`20

`21

`22

`23

`24

`25

Cháng Zhēng 

5

1

4

6

8

5

6

10

11

6

15

19

19

14 

15

19

  22

 5









общо

64

65

69

75

83

88

94

104

 115 

121

136

 155

174

188 

203

 222

 244

 248









Kai tuozhe



1*

1*




1**










1









Kuai zhou














1*

1*

(16) 

 (0)

1(2)

5?

9?

13?






Landspace


















(1)









общо

5

1

5

7

8

5

6

11

11

6

15

19

19

15

16

19

  22

7









До дата       

75

76

81

88

96

101

107

118

 129

135

150

169

188

203

219

(20)
 238

(25)
260

(28)

267

(34)

(38)

(45)






           

January 

February 

March  

April    

May  

June    

July  

August 

September 

October 

November 

December

      

      

2015

-

-

1

-

-

1

1

1

5

3

4

3

19

(20)

2016

1

1

1

1(+1)

2

3

-

4(-1)

1

1

4

3(+1)

22(-1)+2

(25)

2017

2

-

1

2

(+1)

2(1)

(2)

(3)

(4)

(3)

(4)

(5)

7

(29)

2018















2019















2020

















2010

`11

`12

`13

`14

`15

`16

`17

`18

`19

`20



1

Kaituozhe








1






2

Kuaizhou




1

1



1






3

Long March 2

3

7

6

5

6

4

8







4

Long March 3

8

9

9

3

2

9

7

3






5

Long March 4

4

3

4

6

7

4

4

1






6

Long March 5







1







7

Long March 6






1








8

Long March 7







1

1






9

Long March 8














10

Long March 9














11

Long March 10














12

Long March 11






1

1







13

















15

19

19

15

16

19

22

7






2017 SLC

January 

February 

March 

April 

May 

June 

July 

August 

September 

Oct 

Nov 

Dec 

2017  

`17 LM 

All LM

Jiuquan

1

-

1

-

-

1(1)

(1)

(1)

(1)




3

1

83

Xichang

1

-

-

1

-

1(1)

(1)

(1)

(1)

(2)

(1)

(2)

3(12)

3

104

Taiyuan

-

-

-

-

-

-

-

-

(1)




-

-

59

Wenchang 

-

-

-

1

-

(1)

-

-

(1)


(1)


1

1

3


2

-

1

2

-

2







7(29)

5

249

2018 SLC

January 

February 

March  

April  

May  

June  

July  

August 

September 

October 

November 

December  

2018 

All

Jiuquan















Xichang















Taiyuan















Wenchang   






























По данным американских спецслужб, 5 декабря 2016 года Китай провел испытания новой МБР DF-41, способной нести несколько боеголовок индивидуального наведения. Пуск был произведен с космодрома Тайюань, ракета создается с возможностями автомобильного и железнодорожного базирования. Подробности этого испытания остаются неясными.
Според източници от САЩ на 12 април 2016 година е извършено изстрелване на голяма ракета от Китай. Едни специалисти смятат, че това е седмият успешен старт на DF-41/reported on August 15, 2012 the first flight test ADVERTISEMENT of the DF-41 road-mobile ICBM occurred 24 July 2012/, а според други е извършен първи тестов полет на най-голямата китайска ракета с твърдогоривен двигател с диаметър около 3 метра, дължина около 24 метра и стартово тегло над 230 000 килограма. Китайците коментират, че действително са проведени тестове, без да конкретизират какви. На 2 август 2016 година беше съобщено, че е проведен тест в продължение на 100 секунди с най-големият китайски твърдогоривен двигател с диаметър около 3 метра. Явно разработката е вече в много напреднал стадий и не може да крие повече.
Първият китайски спътник "Дун Фан Хун I" (04382 1970-034A)(東方紅一號 пинин: Dōng Fāng Hóng "Изтокът е червен"/това е названието на национална патриотична песен на Китай, изпълнявана вместо химн по време на Културната революция в страната/) е изведен на орбита на 24 април 1970 година с ракета-носител „Чан Джън 1 (Великия Поход 1). Тя е създадена на база на двустенната междуконтинентална китайска ракета Dong Feng 4 (DF-4), като вместо бойна глава с маса 2200 килограма е монтирана трета степен, която може да изведе на ниска земна орбита(LEO) до 300 килограма. Първият опит с „Чан Джън 1" извършен на 16 ноември 1969 година е неуспешен, вторият и третият на 3 март 1971 година със спътника "Shi Jian 1" са успешни.
*Ракетите-носители от серията „Kaituozhe(KT) KT-1 изстреляна на 15 september 2002 и KT-2 на 16 september 2003, както и ракетите-носители от серията „Kuaizhou(KZ)“съответно KZ-1 изстреляна на 25 september 2013 и  KZ-2 изстреляна на 21 november 2014 са на "China Aerospace Science and Industry Corporation". Китайците се стараят да приложат руския опит с МБР РС-18 «Стилет». Така, че вместо да унищожават балистичните си ракети DF-21, DF-26 и DF-31, те се опитват да изведат чрез тях спътници.
FT-1 launch vehicle model during the 2014 Zhuhai Air Show

DF-21, KT-1, FT-1

Същото се отнася и до "Чан джън 11"/Великия поход 11/ на China Aerospace Science and Technology Corporation, която стартира за първи път на 25 септември 2015 година.

Предполага се, че става въпрос за 东风31, Pinyin:Dong Feng(DF-31) превежда се, като "Източен вятър"; NATO name CSS-9.

Weight42 t
Length13 m (42 ft 8 in)
Diameter2.25 m (7 ft 5 in)
Warhead1 Thermonuclear weapon@ 1 Mt with decoys (DF-31&DF-31A)mass 750 kg, mass DF-31A 1075-1750 kg
3-5 Nuclear @ 20, 90, or 150 kt each with MIRV (DF-31B) mass 3-5000kg!?!
EngineSolid-fuel rocket
Operational
range
7,200–8,000 km (4,500–5,000 mi) (DF-31)
11,200 km (7,000 mi) (DF-31A)

Като на нея се монтира и четвърта степен и вече характеристиките са

Mass

58,000 kg (128,000 lb)  


Stages

4


Capacity

Payload to LEO

700 kg (1,500 lb)


Payload to SSO 700km 

350 kg (770 lb)

Същата, може да има и военно приложение, като противоспътниково оръжие.
** На 11 януари 2007 година бе изстреляна ракета-носител КТ-1А или КТ-2, чиято глава се блъсна в метеоспътник от серията Feng yun FY-1C, изведен на полярна орбита на 10 май 1999 година с височина 865 километра (537 mi) и маса 750 килограма.

Ракетната история на Китай

Не всички факти около ракетната история на Китай са официално съобщени. Надяваме се през следващия месец, ще станат известни неоповестени до момента сведения.
       Първият барут е бил направен от смес от калиев нитрат (селитра), дървесни въглища и сяра. Начинът на приготовление и действието му са описани за пръв път в 1044 година в книга, написана от Цзен Голианг, разказваща за най-важните военни технологии. Там се споменава, че откритието било направено по-рано, като Цзен описва три различни вида барут, които китайците използвали за сигнални ракети и фойерверки. Доста по-късно барутът започнал да се използва за военни цели. Твърдогоривните (ракетни) двигатели, които се произвеждат днес, работят по същата технология, известна на китайците преди повече от 1000 години.
      До нас са достигнали сведения, че в Китай е направен опит с използване на реактивния принцип. Това е сторил китайският мандарин Ван Ху около 1500 година. Неговият летателен апарат бил направен във вид на трон, към който са били закрепени ракети (фойерверки), достатъчно на брой за да издигнат трона с човек. Писмени източници съобщава, че Ван Ху  е загинал, а  китайските императори са се забавлявали, като поставяли на трона осъдени на смърт престъпници. Почти 500 години по-късно се появява и неговият съвременен вариант. Apollo Lunar landing research vehicles (LLRV)

      Съвременната история на страната започва със създаването на 1 октомври 1949 година на Китайската народна република(КНР). Тя е резултат на победата в гражданска война на Китайската комунистическа партия(ККП), подкрепяна от СССР. После заключения Договора о дружбе, союзе и взаимной помощи между КНР и СССР 14 февраля 1950 г. советские специалисты активно помогали Китаю в формировании ракетной промышленности. Китайской стороне была предоставлена различная техническая документация и производственное оборудование. 6 декабря 1957 г. решением советского правительства КНР была передана лицензия на производство и полный комплект документации советских оперативно-тактических ракет Р-2. Одновременно Китаю был подарен образец ракеты средней дальности Р-5М - первой советской ракеты, способной нести ядерный боезаряд
     Между 1949 и 1960 година са предадени безвъзмездно над 650 лиценза за производство на военна продукция. В началото на 1956 година ККП решава да започне производството на ракети. За целта е изпратена делегация в Москва, която да преговаря за помощ относно развитието на новия отрасъл. Съгласно постигнатите споразумение е даден ход на китайската ракетна програма. Изпратени са в СССР за обучение студенти и започва изграждането на завод за производство на ракети, като се създава "проект 1059", чиято задача е в чест на 10 годишнината от създаването на КНР да бъде изстреляна първата произведена в Китай ракета. На 8 октомври 1956 се създава Пета академия към Министерство на отбраната, чиято основна задача е да проектира бъдещите китайски ракети. По-късно академията става основа на China Aerospace Science and Industry Corporation.
     На 6 декември 1957 година е изпълнено правителственото решение на СССР и на Китай са предадени чертежите и технологията за изработка на съветската ракета Р-2(Ракета 2/НАТО: SS-2 Sibling). Тя е подобрена версия на Р-1, която се произвежда и сглобява в заводи в Източна Германия и СССР, копие на V2(Фау 2/код Aggregat 4(A4)/) създадена от Wernher von Braun. Ракетата с първи успешен старт на 29 септември 1949 година(3 октомври 1942 година за Фау 2) има един двигател РД-101(тяга 37 016 kgf. и маса 888 kg), в който става изгарянето на горивото (етилов алкохол) с помощта на окислител течен кислород и размери дължина 17,7 метра(срещу 14,0 метра, в скоби размерите на V2), диаметър 1,65 m(1,65 m), стартово тегло 19 632 kg (12 500 kg) и може да достави 1000 килограма на 550 километра разстояние(1000 kg на 320 km). Заедно с чертежите пристигат и над хиляда специалисти от СССР, които се заемат на място с задачите.
     Първата изцяло произведена в Китай ракета излита на 5 ноември 1960 година от полигона
Jiuquan (Джиу Цуан) в пустинята Гоби провинция Гансу със стари имена на руски се изписват, като  Чанчэнцзе, Шуанчэнцзы, създаден по подобие на съветския Байконур. Китайската ракета получава име "Dong Feng 1(DF-1)" в превод "Източен вятър".
     Заедно с усвояването на Р-2,  специалистите от двете държави пристъпват към разработка на
DF-2, която е DF-1 с увеличена дължина, като се ползва натрупания опит по създаване в СССР на Р-5. Тя има един двигател РД-103, а размери й са дължина 20,8 м, диаметър 1,65 m, стартово тегло 28 610 kg и може да достави 1500 килограма на 1200 километра разстояние.
   
След 4 октомври 1957 година китайците си поставят задача да изведат на орбита техен спътник. Процесът се забавя, защото се влошават отношенията със СССР, който на 10 август 1960 година отзовава всички свои специалисти работещи в Китай и това забавя изпълнението с около 10 години. До заминаването си съветските специалисти на практика са завършили разработката на
DF-2 и са започнали изпитанията на новия двигател РД-103(тяга 43 тона, заредена маса 1067 килограма, височина 3,12 метра и диаметър 1,65 метра). Нещо повече, започнали са разработката на втора степен на ракетата, с която се подобряват още повече характеристиките й и на практика създават схемата на DF-4.
Първият старт на DF-2 е на 21 март 1962 година и завърша неуспешно. Първият успешен официално оповестен е на преработената DF-2А на 29 юни 1964, а на 27 октомври 1966 година с нея е поразена цел с атомна бойна глава с мощност 12 килотона на разстояние 800 километра. Няколко месеца по-късно(16 декември 1966) вече с атомна бойна глава с мощност 3 мегатона е поразена цел с DF-3 на разстояние 1600 километра. Между двете ракети е преходния модел, според едни DF-2А, а според други прототип DF-3, като дължината е увеличена с още два метра, при същият диаметър 1,65 m. Не е ясно, как в Китай попада двигателят на Р-12, РД-214(8Д59)(Nitric acid/kerosene rocket engine) създаден от В. П. Глушко, които има по-голям диаметър 1,97 m, като в този размер се вписват 4 сопла с диаметър около 0,5 метра на 4 горивни камери с обща тяга 64,8 тона и специфичен импус от 230 секунди. Възможно е Москва да е подарила една или няколко ракети Р-12/код 8K63, НАТО  SS-4 Sandal/, която прави първи успешен полет на 22 юни 1957 година и е приета на въоръжение на 4 март 1959 година. По-вероятно в Китай да са развили двигателя на Р-11ФМ, който наричат YF-1, като блок от 4 такива двигателя(казват, че схемата е била предложена от Коральов в 1959 за ракета Р-9, като се премахват четирите управляващи двигателя) имат диаметър е 2,25 m, размер който става основен диаметър на следващите китайски ракети и почти равен на диаметъра РД-216, използван при създаването на Р-14(индекс ГРАУ - 8К65, НАТО SS-5 Skean) приета на въоръжение на 24 април 1961 година.
Увеличено е и налягането в горивните камери от 43 на около 70 атмосфери, като общата тяга достига над 1200 kN. С нея 64 тонната ракета DF-3 със стандартна 3 мегатонна ядрена глава с тегло 2140 килограма прелита 2660 километра. Към едностепенната ракета е добавена втора степен с тегло 18 тона и така се получава DF-4. Тя има следните параметри: стартово тегло 82 тона, обща дължина 28 метра, диаметър 2,25 метра и ядрена бойна глава с мощност 3 мегатона и тегло 2140 килограма, която може да прелети до 5 500 километра.
Добавянето към
DF-4 на трета степен с диаметър около 0,75 метра с една горивна камера от YF-1 прави Китай космическа държава на 24 април 1970 година.
На снимката в ляво се вижда ракета „Чан Джън 1“, готова за полет.

Следващата крачка е двигателят YF-20, развитие на
YF-1 с тяга(SL) около 700 kN, диаметърът му на соплото е 0,84 метра, а сухата му маса е около 2,5 тона. Неговите модификации се вграждат в първите степени на CZ-2, CZ-3, CZ-4, както и DF-5.

Има подозрения, че Китай помага на Пакистан да организира производството на подобни ракети. Успешните държавни изпитания и приемането на въоръжение на
"Shaheen 3(White Falcon 3)" доказват това. Според размери и конструкция първата степен вероятно е от FT-1, а за втора степен е взета първата на DF-21.
За първи път тя беше официално показана парада на 23 март 2016, който се провежда по случай годишнината от приемане на конституцията на страната на 23 март 1956 година. Може би ще има продължение на историята до средата на август тази или следващата година. „Shaheen 3"

От всичко изложено до тук в съвременната  ракетна история на Китай може да разграничим три основни етапа. Те са предхождани от един преходен период на навлизане на страната в новите ракетните технологии продължил от 1956 до 1960 година със съдействието на СССР. Първият етап започва с началото на проектирането на ракетния двигател YF-1 около 1960 година и появата на първите конструирани в Китай ракети(DF-3 с първи полет през 1966 година) и завършва през 1970 година с първия китайски спътник на орбита. Вторият етап започва с началото на проектирането на ракетния двигател YF-20 около 1967 година, като първият полет на ракета DF-5 с него е през 1971 година. През него се създават ракетите от второ поколение, които се очаква да бъдат извадени от употреба в близките няколко години. Третият етап започва през септември 2000 година с началото на проектирането на ракетния двигател YF-100. Китай среща определени трудности при създаването на двигателя на третото поколение китайски ракети. Около три-четири години, може би е забавянето спрямо загатнатите планове. Първите тестове започнаха през 2009 година, а едва през 2012 година двигателят беше сертифициран. На 20 септември 2015 година се състоя първият официално оповестен полет на леката ракета от трето китайско поколение „Чан Джън 6“ с него, а през 2016 трябва да се състоят полетите на средната (основна) от трето поколение „Чан Джън 7" и тежката  „Чан Джън 5". От 2011 година започна работата по новият двигател "YF-ХХХ"(за база е взет руския РД-191/1999 година/ от семейството на РД-170/Енергия-Буран/1987/), който трябва да стане основен за следващото четвърто китайско поколение ракети  тежката „Чан Джън 9“, средната  „Чан Джън 10“ и леката  „Чан Джън 8“, като първият старт може би ще се състои през 2020 година.
Справка:
China launches satellite to monitor natural disaster

Xinhua, September 25, 2013

        A satellite for natural disaster monitoring was successfully launched into orbit at 12:37 p.m. Wednesday, China's Jiuquan Satellite Launch Center has announced. The satellite Kuaizhou I, or speedy vessel I, will be used to monitor natural disasters and provide disaster-relief information for its user, the National Remote Sensing Center of China, a public institution under the Ministry of Science and Technology. The satellite was carried by a small launch vehicle bearing the same name as the vessel Kuaizhou. Endi                                              

Коментар: Предполага се, че междуконтиненталната балистична ракета е извела на голяма височина хиперзвукова бойна глава Kuaizhou I(quick-vessel), която е продължила след това своя полет с огромна скорост над 5 Мах. Много бързи са този път китайците. САЩ пуснаха подобен апарат Falcon HTV-2 на 11 август 2011 година или преди около 2 години.

Бъдещето
През следващата година 2014 година Китай планира 15 изстрелвания на ракети-носители, през 2015 година 20, а през 2016 вече над 20.
Появи се информация, че следващите три години 2015, 2016 и 2017 ще бъдат изстреляни около 50 ракети носители, което е по-малко от съобщеното по-горе.
Стартови площадки на Китай :
  • Jiuquan Satellite Launch Center(Base 10) до град Цзюцюа́н провинция Гансу
  • Launch Area 2, 3 launch pads:
    • LA-2A: CZ-1, DF-3, DF-4, DF-5
    • LA-2B: CZ-2A, CZ-2C, CZ-2D, FB-1
    • LA-2С
  • Launch Area 3, 2 launch pad:
  • LA-3А R-2, DF-1
  • LA-3B DF-2
  • Launch Area 4 (South Launch Site), 2 launch pads, only active complex:
    • SLS-1(LA-4A): CZ-2F launcher with nearby Vertical Assembly Facility.
    • SLS-2{LA-4B}: CZ-2C, CZ-2D and CZ-4C, operational since 2003
  • Xichang Satellite Launch Center, провинция Съчуан
Launch Complex 1 (LC-1)

Unbuilt Shuguang launch site, later used as a viewing area

Launch Complex 2 (LC-2)

Used for launching Long March 2E, Long March 3A, Long March 3B and Long March 3C rockets.

Launch Complex 3 (LC-3)

Also known as LA-1. Used for launching Long March 2C, Long March 3, Long March 3A and Long March 3B rockets. Demolished and rebuilt between 2005 and 2006. Upgraded in order to support the Chinese Lunar Exploration Program.Demolished and rebuilt again between 2013 and 2015.

  • Taiyuan Satellite Launch Center(Base 25), провинция Шанси FF 18 декември 1968 DF-
  • LC-7 Launch Site: CZ-1D, CZ-2C/SD, CZ-4A, CZ-4B and CZ-4C vehicles. FF In September 1988 CZ-4A, "Fengyun 1"
  • LC-9 Launch Site: CZ-2C, CZ-2D, CZ-4B and CZ-4C. First use on 25 October 2008.
  • LC-16 Launch Site: CZ-6
  • Wenchang Satellite Launch Center, остров Хайнан
  • LC-1 Launch Complex 1 CZ-5
  • LC-2 Launch Complex 2 CZ-7

Wuhan space base 1st commercial space base to be built in Wuhan

Китайский орбитальный проект под кодовым названием 921−2

Артем Платонов 18 ноября 2012

Китайцы умеют хранить тайны. Если про МКС известно практически все, то китайский орбитальный проект под кодовым названием 921−2 постепенно обрастает самыми разными слухами, лишенными всякой конкретики. Впрочем, если китайцы действительно сумеют к 2020 году организовать работу многомодульной орбитальной станции, она составит постепенно стареющей МКС серьезную конкуренцию. Собственно, первый шаг уже сделан: целевой модуль «Тяньгун-1» запущен 29 сентября 2011 года, к нему произведено три успешных полета. Что же представляет собой китайская орбитальная программа?

Через тернии к звездам

Теоретическая основа существования космических орбитальных станций была заложена Циолковским еще в начале ХХ века. «Решим сначала легчайшую задачу: устроить эфирное поселение поблизости от Земли в качестве ее спутника на расстоянии 1−2 тысяч километров от ее поверхности, — писал он. — Движение вокруг Земли снарядов со всеми приспособлениями для существования разумных существ может служить базой для дальнейшего распространения человечества». Чуть позже, в 1923 году, немецкий пионер космонавтики и ракетостроения Герман Оберт представил концепт орбитальной станции с искусственной гравитацией, предназначенной для геофизических и астрономических наблюдений, а также для военной разведки.

В принципе, датой появления первой экспериментальной орбитальной станции можно считать 16 января 1969 года, когда впервые в истории состыковались два пилотируемых корабля — «Союз-4» и «Союз-5». Официально же первая в мире орбитальная станция была выведена на орбиту 19 апреля 1971 года — это был советский «Салют-1». Чуть позже, 6 июня, после стыковки космического корабля «Союз-11» с «Салютом» была образована первая в мире обитаемая станция.

20 февраля 1986 года в космосе появилась новая советская орбитальная станция — «Мир», сконструированная по модульному принципу, что позволило «собирать» ее постепенно. После долгих лет эксплуатации станция была выведена с орбиты и затоплена в Тихом океане. Наконец, 20 ноября 1998 года был запущен функционально-грузовой блок «Заря», ставший первым модулем Международной космической станции (МКС). По состоянию на 2012 год станция включает 35 компонентов, собранных по модульному принципу.

По заветам Мао

В последнее время рвущийся в космос Китай стремительно догоняет США, Россию и Европу. С 2001 года китайцы вывели на орбиту 105 собственных искусственных спутников Земли, развернули навигационные, метеорологические, оптические, телекоммуникационные сети. Еще более важно, что с 1996 года собственная ракета-носитель серии CZ (Cháng Zhēng, «Великий поход») подвела только один раз (18 августа 2011-го, запуск спутника «Шицзянь-11−04») — из 125 запусков на середину текущего года! Ведутся работы по созданию двигателей с тягой 50 т (на водородно-кислородном топливе) и 120 т (на водородно-керосиновом). Модернизируются космодромы Цзюцюань, Сичан и Тайюань, улучшается система слежения и управления полетами. Наконец, Китай произвел успешные запуски и возвращение на Землю беспилотных и пилотируемых космических аппаратов.

Неудивительно, что осенью прошлого года Китай успешно вывел на орбиту экспериментальную космическую станцию «Тяньгун-1», ставшую прототипом своей многомодульной сестры «Тяньгун-3». Первый модуль третьей «Тяньгун» будет запущен в 2015 году, а еще через пять лет станцию соберут целиком. И если, с одной стороны, она будет достаточно компактной для многомодульной системы (всего 60 т против 173 т «Мира» и 419 т МКС), то с другой — будет классифицироваться именно как полноценная станция со значительно более сложной структурой, нежели у сольного орбитального модуля.

Собственно, задача постройки и запуска «космического дворца» в Китае была определена стратегией космических полетов («Проект 921−2»), сформированной в далеком 1992 году. Минуло почти двадцать лет — и программа показала себя в действии, в первую очередь благодаря росту финансирования. По словам главного конструктора китайских пилотируемых космических аппаратов Чжоу Цзяньпина, на строительство и запуск целевого модуля «Тяньгун-1» и полет к станции трех космических кораблей («Шэньчжоу-8», «Шэньчжоу-9» и «Шэньчжоу-10») правительством было выделено 15 млрд юаней, то есть примерно $2,35 млрд. То есть в три раза меньше, чем на легендарную российскую дорогу Адлер — Сочи длиной 48 км. И денег почему-то хватило.

Официальное название «Тяньгун», то есть «Небесный дворец» (как по-китайски это звучит!), станция получила в 2006 году, на стадии конструирования и постройки прототипа. В сентябре 2008 года в прессу попала информация о планирующемся запуске модуля, а впервые модель «Дворца» была показана по китайскому телевидению в день празднования китайского Нового года — 26 января 2009-го. Был, правда, еще макет на выставке World Expo 2000 в Ганновере, но там станция имела дизайн, далекий от итогового.

Темпы строительства станции оказались поистине стахановскими: уже к лету 2010 года сборка модуля была почти завершена, а в марте 2011-го объявили о его грядущем запуске на орбиту. 29 сентября пуск прошел в штатном режиме, и днем позже в 1 час 58 минут по Гринвичу «Тяньгун-1» заняла орбиту с высотой апогея от 346 до 355 км и высотой перигея от 200 до 362 км — все без неполадок, все по графику. На сегодняшний день станция совершает один оборот вокруг Земли за 90 минут и, поскольку «Тяньгун-1» имеет наклон орбиты в 42 градуса, может наблюдаться невооруженным глазом на низких широтах.

18 июня 2012 года произошло следующее значимое событие китайской космической индустрии: корабль «Шэньчжоу-9» на высоте 370 км совершил стыковку с модулем. Собственно, основная цель постройки «Тяньгун-1» — это отработка стыковок, сближений, систем энергоснабжения и т. д., необходимых для работы многомодульной станции. Кроме того, впервые в истории тайконавтики в составе экипажа была женщина — майор Лю Ян, заместитель командира транспортного авиаполка (и конечно, член Партии с 2011 года), — на ее плечах лежала научная часть программы. Командиром экспедиции стал уже бывавший в космосе Цзин Хайпэн, а третьим членом экипажа — Лю Ван, отвечавший за стыковку космического корабля со станцией.

Несмотря на внешнее сходство с советскими «Салютами», китайская «Тяньгун-1» обладает более чем вдвое меньшей массой (8,5 т) и более скромными размерами. В первую очередь это связано с тем, что у Китая пока нет тяжелых ракетоносителей, позволяющих выводить на орбиту более массивные модули. Запланированная «Тяньгун-3» тоже будет собираться из элементов, уступающих размерами модулям «Мира» и МКС.

Помимо основной цели модуля по отработке стыковки, он будет выполнять ряд вспомогательных функций, в том числе лабораторного плана: селекция растений в невесомости, работы над созданием сверхпроводников и специальных материалов (сплавы в условиях микрогравитации), астрономические наблюдения и мониторинг Земли. Тестируется и новая система жизнеобеспечения в космосе, которую китайцы хотят довести до полностью замкнутого цикла.

Между тем к 2020 году, когда Китай завершит полное развертывание многомодульной станции, срок службы МКС подойдет к концу. Так что, вполне возможно, именно «Тяньгун-3» станет новой международной станцией — тем более что уже сейчас Китай приглашает весь мир к сотрудничеству на взаимовыгодной основе. Кроме того, станция в пике своего развития может стать перевалочным пунктом для лунной экспедиции, запланированной Китаем на 2030 год.

Безвоздушный вампиризм

Структурно «Тяньгун-1» состоит из двух частей: отсека длиной 2,8 м, где размещаются энергоблок, двигательная и прочие системы, и рабочего модуля длиной 3,35 м. Электроэнергию, необходимую для работы, лаборатория получает от двух четырехсегментных солнечных панелей общей площадью 17 м².

Отдельно стоит отметить гордость китайских инженеров — систему энергопотребления кораблей типа «Шэньчжоу», которые обслуживают лабораторию. За час полета вокруг Земли корабль расходует 1800 Вт•ч энергии — столько же, сколько обычный домашний кондиционер или микроволновка. Система состоит из трех элементов: солнечных батарей, никель-кадмиевого аккумулятора и дополнительных батарей. За 50 минут полета на «солнце» батареи подзаряжают аккумулятор, который затем, за время пролета по теневой стороне Земли, отдает электричество бортовым системам. После стыковки корабля со станцией она частично загораживает его от света, поэтому часть недостающей энергии «Шэньчжоу» «выкачивает» с батарей «Тяньгун». Впрочем, для поддержания нормального состояния аккумулятора достаточно ставить корабль на станционную подзарядку каждый час примерно на десять минут.

Правильной ориентацией станции в пространстве управляют шесть гироскопов, они же обеспечивают проведение стыковки в автоматическом режиме. «Тяньгун-1» имеет противометеоритный щит, который оберегает станцию от мелких гостей из космоса. За более крупными обломками, а также за космическим мусором следит наземная служба мониторинга, которая может скорректировать орбиту во избежание аварии. Впрочем, в случае возникновения незапланированной ситуации космонавты могут покинуть станцию на «спасательной шлюпке» — том самом «Шэньчжоу».

Сводить станцию с орбиты планируется путем затопления ее в южной части Тихого океана. Однако китайскими специалистами высказывается мнение, что срок службы «Тяньгун-1» может быть продлен, так как характеристики энергопотребления у станции до сих пор удовлетворительные, резервное оборудование не подключалось. Следовательно, при бережном обращении станция может служить и дольше запланированных двух лет.

В дальнейшем Китай планирует запустить еще два модуля: космическую лабораторию «Тяньгун-2» (2013), оснащенную в том числе рукой-манипулятором для сбора образцов, и «Тяньгун-3» (2015), которая должна стать основой для многомодульного «дворца». И если лаборатория будет отличаться от целевого модуля незначительно — лишь составом научного оборудования на борту, то третья «Тяньгун» станет значительно больше (длина 18,1 м, максимальный диаметр 4,2 м и масса 20−22 т). Кроме того, она оснащена четырьмя стыковочными узлами: два предназначены для дополнительных модулей большой станции (ныне она известна в мире как CSS, Chinese Space Station), два — для кораблей.

Конфуций на орбите

На борту полностью собранной «Тяньгун-1» могут более или менее комфортно размещаться два космонавта на протяжении недели — третий член экипажа при этом обитает преимущественно в космическом корабле. Курьезно то, что Сунь Лайянь, глава Космического агентства КНР, заявил, что планирует в ближайшее время отправить на орбиту… мыслителя, кого-либо из представителей китайской философской школы, таким образом позволив тому по-иному взглянуть на действительность. Конфуций бы одобрил!

Внутренние стены станции окрашены в два цвета: «земли» и «неба», чтобы тайконавты в условиях невесомости не путались, где верх, где низ. Туалет и кухня расположены на «Шэньчжоу» (там же дежурит третий член экипажа, пока двое других отдыхают), зато на станции уместился «фитнес-центр» (несколько тренажеров) для поддержания физической формы.

Отдыхают тайконавты неплохо: к их услугам «развлекательный» ноутбук с кинотекой, игротекой (последняя включает не «стрелялки», а идеологически выдержанные шахматы и тому подобные), фонотекой и доступом к интернету, правда, не без «Великого китайского файервола». Для видеозвонков предусмотрена «тайная комната», где каждый космонавт может приватно пообщаться с родными. Что касается сна, то на станции для этого отведено две зоны с регулируемым освещением, не зависящим от освещения в рабочих отсеках. Еда космонавтов носит отпечаток традиционной национальной кухни (в нее входят кислые и острые компоненты). Всего пищеблок «Шэньчжоу» включает 80 блюд, так что каждый день тайконавты могут пробовать что-нибудь новенькое.

В остальном их быт схож с бытом любых космонавтов, работающих на той же МКС. Все-таки некие общие законы существования в космосе имеются, и никаких революций в этой области китайцы совершать не планируют. Собственно, сам целевой модуль тоже не назовешь революционным. И он, и его потомки, вплоть до многомодульной станции — это то, что уже давным-давно «прошли» космические программы СССР и США. Другой вопрос, что китайцы работают на совершенно другом уже уровне технологий и, судя по мировым тенденциям, останавливаться на достигнутом не планируют. Если к 2020 году заработает многомодульная станция, в 2030 году тайконавты полетят на Луну, то, вполне вероятно, именно Китай станет первой державой, отправившей своих героев на Марс или, скажем, Венеру. Но об этом «Популярная механика» напишет лет через тридцать, не раньше.

Быть или не быть, вот в чем вопрос!

Строительство околоземных орбитальных станций — вопрос в научных кругах дискуссионный. Больше всех в прессе об этом говорит Юрий Караш, член-корреспондент Российской академии космонавтики им. Циолковского. Отмечая, что с точки зрения качества Китай вскоре сравняется с Россией в плане космических достижений (в частности, в постройке орбитальных станций), Караш делает оговорку, что орбита — это не самостоятельная цель, а лишь подготовка к полету в дальний космос. Серьезно же рассуждать о том, что между Землей и Луной будут курсировать такси, можно будет только тогда, когда стоимость доставки килограмма груза в космос будет составлять $25, а не 23−25 тысяч. Практически все эксперты сходятся в том, что строительство околоземных комплексов себя исчерпало, это не более чем бег на месте- для нужд ученых вполне хватает МКС. Китайская же программа, планировавшая использовать станцию как перевалочный пункт для освоения дальнего космоса, имеет логический смысл.

Новата китайска тежка ракета „Чан джън 5"

        На 3 март 2012 година заместник директора на Китайския изследователски институт за ракетна техника Лян Сяохун по време на 5-а сесия на 11-я Общокитайския комитет на Народния политически консултативен съвет на Китай заяви, че през 2014 година се очаква първият полет на тежка китайска ракета-носител от ново поколение „Чан джън 5". Тя ще има максимален диаметър от около 5 метра, височина от около 60 метра и стартово тегло до 850 тона. Ще може да извежда на околоземна орбита товар до 25 тона и 14 тона на геостационарна орбита. Всеки от 4 помощни двигателя/booster/ на първата степен ще има диаметър 3,35 метра и се работи с екологично гориво. (12/03/2012)

2014

1. Днес 31 март 2014 година в 10:58 местно време/5:58 наше/ от площадка Jiuquan/провинция Гансу, Северозаападен Китай/ с ракета "„Чан джън 2В" е бил изведен на орбита спътник "Шицзян 11-06" от серията "Дун фан хун" /"Червениия изток или Източна зора(Зора на изтока)"/ за изследване на технологии и технически експерименти. Той е 189-я по ред според китайската статистика за ракетите Long March и 190-и изобщо.

http://russian.news.cn/science/2014-03/31/133226764_13962431863221n.jpg

2. Днес 9 август 2014 година в 13:45 местно време/8:45 наше/ от площадка Jiuquan Satellite Launch Center(Base 10), провинция Гансу с ракета "Long March 4C" са били изведени на орбита три спътник "Yaogan 20(A, B и C)" от серията "Yaogan" /спътници за дистанционно изследване на Земята/ за изследване и наблюдение. Той е 190-ят по ред старт, според китайската статистика за ракетите Long March и 191-ви изобщо
http://russian.news.cn/science/2014-08/09/133544429_14075745373981n.jpg
3. Днес 19 август 2014 година в 11:15 местно време/6:15 наше/ от площадка Taiyuan Satellite Launch Center(Base 25), провинция Шанси с ракета "Long March 4B" е бил изведен на орбита спътник "Gaofen 2" от серията "Gaofen" /Висока резолюция/ за наблюдение на Земята. Според публикациите разделителната способност на системата му е 1 метър. Той е 191-ят по ред, според китайската статистика за ракетите Long March и 192-и изобщо
4. Днес 4 септември 2014 година в 8:15 местно време/3:15 наше/ от площадка Jiuquan/провинция Гансу, Северозаападен Китай/ с ракета "„Чан джън 2D" е бил изведен на орбита спътник "Чуансин 1-04"/"Новаторство"/от серията на китайската академия на науките за изследване на технологии и технически експерименти в комуникациите. Той е 192-я по ред според китайската статистика за ракетите Long March и 193-и общо.
5. Днес 8 септември 2014 година в 11:22 местно време/6:15 наше/ от площадка Taiyuan/ провинция Шанси /Северен Китай/ с ракета "„Чан джън 4Б" е бил изведен на орбита спътник "Яоган-21" от серията за изследване на земеделските и природни ресурси и експериментален спътник "Tiantuo 2". Това е 193-я по ред старт, според китайската статистика за ракетите Long March и 194-и общо.
6. Днес 28 септември 2014 година в 13:13:03 местно време/08:13:03 наше/от площадка Jiuquan LA-4/провинция Гансу, Северозападен Китай/ с ракета "Чан джън 2Ц" е бил изведен на орбита спътник "Shijian 11-07" от серията за изследване на технологии и технически експерименти. Той е 194-я по ред според китайската статистика за ракетите Long March и 195-и общо.
7. Днес 20 октомври 2014 година в 14:31 местно време/9:31 наше/ от площадка Taiyuan/ провинция Шанси /Северен Китай/ с ракета "Чан джън 4Ц" е бил изведен на орбита спътник "Яоган-22" от серията за изследване на земеделските и природни ресурси. Това е 195-я по ред старт, според китайската статистика за ракетите Long March и 196-и изобщо.
8. Днес 24 октомври 2014 година в 02:00 местно време(21:00 наше) е изстрелян лунният спътник "Чанъе 5-Т1"  с  ракета-носител "Чан джън 3Ц" от площадката "Сичан" в провинция Сичуан  /Югозападный Китай/.
 Полетът тества бъдещите пилотни и безпилотни мисии до Луната.
Това е
196-я по ред старт, според китайската статистика за ракетите Long March и 197-и общо.
9. Днес 27 октомври 2014 година в 14:59 местно време(08:59 наше) е изстрелян спътник "Shijian 11-08" /"Практика"/.  с  ракета-носител "Чан джън 2C " от площадката  Jiuquan LA-4/провинция Гансу, Северозападен Китай/. Това е 197-ят по ред старт, според китайската статистика за ракетите Long March и 198-и общо.
10 Днес 15 ноември 2014 година  в 02:53 местно време/20:53 наше/ от площадка Taiyuan/ провинция Шанси /Северен Китай/ с ракета "Чан джън " /"Велик поход"/ е бил изведен на орбита спътник "Яоган-23" от серията за изследване на земеделските и природни ресурси. Това е 198-я по ред старт, според китайската статистика за ракетите Long March и 199-и общо.
11.  Днес 20 ноември 2014 година  в 15:12 местно време/09:12 наше/ от площадка Jiuquan LA-4/провинция Гансу, Северозападен Китай/ с ракета "Чан джън " /"Велик поход"/ е бил изведен на орбита спътник "Яоган-24" от серията за изследване на земеделските и природни ресурси. Това е 199-я по ред старт, според китайската статистика за ракетите Long March и 200 общо.
12.   Днес 21 ноември 2014 година  в 14:37 местно време/08:37 наше/ от площадка Jiuquan/провинция Гансу, Северозападен Китай/ с ракета "Kuaizhou" /"Бърз кораб "/ е бил изведен на орбита спътник "Kuaizhou 2" със специална мисия. Това е вторият по ред старт, според китайската статистика за ракетите "Kuaizhou" система  FeiTian Space Emergency Response System (FT – «космическа система за бързо изстрелване») и 201-ви общо.
13. Днес 7 декември 2014 година в 11:26 местно време/5:26 наше/ от площадка Taiyuan/ провинция Шанси /Северен Китай/ с ракета "Чан джън 4Б" е бил изведен на орбита бразилският спътник "CBERS-4" от серията за изследване на земеделските и природни ресурси. Това е №200 по ред старт, според китайската статистика за ракетите Long March и 202-и изобщо.
14. Днес 11 декември 2014 година в 03:33 местно време(21:33 наше) е изстрелян спътник "Яогань-25"(A, B, C) от серията за изследване на земеделските и природни ресурси с ракета-носител  "Чан джън 4Б" от площадката  Jiuquan LA-4/провинция Гансу, Северозападен Китай/. Това е 201-ят по ред старт, според китайската статистика за ракетите Long March и 203-и общо.
15. Днес 27 декември 2014 година в 11:22 местно време(05:22 наше) е изстрелян спътник "Яогань-26"(A, B, C) от серията за изследване на земеделските и природни ресурси с ракета-носител  "Чан джън 4Б" от площадката  от площадка Taiyuan/ провинция Шанси /Северен Китай/. Това е 202-ят по ред старт, според китайската статистика за ракетите Long March и 204-и общо.
16. Днес 31 декември 2014 година в 09:02 местно време(03:02 наше) е изстрелян спътник  "Фенъюн 2-08" с  ракета-носител "Чан джън 3А" от площадката "Сичан" в провинция Сичуан  /Югозападен Китай/. Това е 203-ят по ред старт, според китайската статистика за ракетите Long March и 205-и общо.

Китайската космическа програма

         През следващите две години ще започне набирането на трета група космонавти. Те ще работят на китайска орбитална станция. От 2022 година тя ще бъде постоянно обитаема. Това е съобщила на 27-я Планетарен конгрес на Асоциацията на космическите изследователи(Association of Space Explorer) place from Sept. 10 to 15 in Beijing, Хуан Вейфен заместник-директор на Центъра за подготовка на космонавти на Китай(12/09/2014).
       Том Макензи от Bloomberg News с репортаж за космическата програма на Китай. Страната има амбициозни планове и иска да построи и пусне в експлоатация първата си космическа станция до 2022, да изпрати човек на Луната до 2025, както и безпилотен апарат на Марс.(28 ноември 2016)

Китайските пилотирани космически кораби

А. Серия пилотирани космически кораби Шънджоу


Име                  

Дата и място на старта    

Дата и място на кацане    

Екипаж              

забележка

1

Шънджоу I

20/11/99 Jiuquan

21/11/99

Siziwangqi   

Безпилотен                              

Първият тестов кораб-макет, който трябва да премине през всички етапи на реален пилотиран полет.

2

Шънджоу II

10/01/01

Jiuquan

16/01/01

Siziwangqi

Безпилотен


Първият безпилотен космически кораб (протитип) има всички системи на бъдещите кораби. Основната цел е тестването им в реален полет, като непрекъснато на Земята се получава телеметрична информация за състоянието им. На борда се намират се намират бактерии и животни(6 мишки).

3

Шънджоу III

25 /03/02 Jiuquan

01/04/02

Siziwangqi

Безпилотен

На вторият безпилотен космически кораб е монтирана система за евакуация. Според изтекла информация тя е подобна на катапултите при самолетите. На борда има бактерии и животни(мишки и костенурка), а също манекен облечен, като космонавт със скафандър. Той може да имитира редица жизнени функции, като дишане, пулс, говор за тестване на системите за свръзка и други. Не е известно, дали катапулта е тестван преди кацането..

4

Шънджоу IV

30/12/02

Jiuquan

05/01/03

Siziwangqi

Безпилотен


Третият безпилотен космически кораб има подобрения в някой от системите, гарантиращи безопасността на астронавтите и подобряване на мониторинга и контрола. На борда има животни, чрез които се тестват системите.

5

Шънджоу V

15/10/03

Jiuquan

16/10/03

Siziwangqi

Yang Liwei

Първият китайски пилотиран кораб извършва 14 обиколки около Земята. Китай става третата държава след СССР(Русия) и САЩ постигнала това.

6

Шънджоу VI

12/10/05

Jiuquan

17/10/05

Siziwangqi

Fei Junlong
Nie Haisheng


Първи космически полет на двама китайци за пет дни. За първи път на китайски кораб има тоалетна

7

Шънджоу VII

25/09/08

Jiuquan

28/09/08

Siziwangqi

Zhai Zhigang
Liu Boming
Jing Haipeng

Първи космически полет на екипаж от трима души. Първото излизане в открития космос. извършено от Zhai Zhigang на 27 септември 2008 година и продължило 22 минути.

8

Шънджоу VIII

01/11/11

Jiuquan

17/10/11

Siziwangqi

Безпилотен

Петият безпилотен космически кораб е снабден за първи път с възел за скачване. Два пъти в безпилотен режим е извършено скачване с орбиталния модул „Тиeн гун 1“ („Небесен дворец 1“). Тества системите на бъдещите китайски станции.

9

Шънджоу IX

16/06/12

Jiuquan

29/11/12

Siziwangqi

Jing Haipeng
Liu Wang
Liu Yang(D)

Четвърти пилотиран кораб с екипаж от трима космонавти, сред които и първата китайка в Космоса Liu Yang. Първо скачване с „Тиeн гун 1“ в ръчен режим.

10 

Шънджоу X

11/06/13

Jiuquan

26/06/13

Siziwangqi

Nie Haisheng
Zhang Xiaoguang
Wang Yaping(D)

Пети пилотиран кораб с екипаж от трима космонавти и втора китайка на орбита Wang Yaping. Второ скачване с „Тиeн гун 1“ в ръчен режим.

11

Шън джоу XI

17/10/16 Jiuquan

18/11/16

Siziwangqi

Jing Haipeng   Chen Dong

Шести пилотиран кораб с екипаж от двама космонавти. Първото скачване с „Тиeн гун 2“ в автоматичен режим. Chen Dong първи преминава в орбиталния модул „Тиeн гун 2".

12

Шън джоу XII

2017



Седми пилотиран кораб с екипаж от двама космонавти. Скачване с „Тиeн гун 2“ в автоматичен режим.













Б. Серия нови пилотирани космически кораби

Based on the veteran Soyuz Russian design, the Shenzhou manned space capsules will serve the next generation of Chinese space stations. The Tiangong-2 space station – to be launch at the end of 2016 – and the modular Tiangong space station, with orbital construction scheduled to start in 2018.

For the future, China is aiming for more ambitious with its projects and missions, to the point Shenzhou will not fulfil the role of a next generation manned crew vehicle.

As such, Chinese engineers have begun the development of a new vehicle that can carry the hopes of future Chinese space explorations and foster ambitions of missions to the Moon and beyond.

A recent paper defined the roles for the future NGCV, with the goal of ferry flights to and from the space station in the LEO, exploration missions to Lagrange Points of the Earth-Lunar System, manned Lunar missions, Near Earth Asteroids missions – and even manned Mars missions.

The “Concept Definition of New-Generation Multi-Purpose Manned Spacecraft” cited the future Chinese manned vehicle would be able launching 2 to 6 crew members and noted two versions of the spacecraft.

For missions to LEO, Near Earth Asteroid and Mars, the capsule would be a 14-tonne range vehicle, while for lunar landing missions the spacecraft would be a 20-tonne capable vehicle.

Based on the concepts of future lunar landing and deep space missions, the NGCV is required to be capable of loitering independently in orbit for at least 21 days, or for as long as two years if docked with the space station.

The crew module is a blunt cone shape in appearance, adopting a two-module arrangement, with a cylindrical-shaped service module at the aft. A docking port and associated docking sensors are fitted to the front-end of the crew module.

The spacecraft can be fitted with two different service modules, with alternate propulsion systems and propellant capacities.

The thermal protection shield of the future crew vehicle will be made from a light weight ablator material. The new vehicle will be recovered from an ocean splashdown location near the Earth equator off the Chinese coast, while retaining a land recovery capability as a backup.

The DFFC (Duoyongtu Feichuan Fanhui Cang) is subscale model of a future Chinese manned space capsule.

The capsule has a height of 2.3 m and a diameter of 2.6 m with a mass of 2600 kg. Reportedly outfitted with basic systems like a navigation system, heat shield, parachutes and a communications system capable of transmitting through the plasma occurring during the hypersonic re-entry sequence.



Име                 

Дата и място на старта    

Дата и място на кацане    

Екипаж           

забележка

1

(DFFC)                                  

25/06/16

Wenchang

26/06/16

Siziwangqi   

Безпилотен                            

Първият тестов полет с ракета-носител "Чан джън 7" на умален около 2 пъти кораб-макет (дължина 2,3 метра, диаметър 2,6 метра и тегло от 2600 килограма), който трябва да премине през всички етапи на реален пилотиран полет.

2

"Tianzhou 1"

20/04/17

Wenchang

00/07/17

Siziwangqi

Безпилотен


Първият безпилотен космически кораб (протитип) има всички системи на бъдещите CST(Crew Space Transportation) и TV(Transfer Vehicle) на Китай.

Основната цел е тестването им в реален полет, като непрекъснато на Земята се получава телеметрична информация за състоянието им.

3

"Tianzhou 2"

00/00/19
Wenchang
00/00/19
Siziwangqi
Безпилотен

4






5






6






7






8






9






10 






11






12






13






14






Космонавтите на Китай


Name                      

 ......Mission(s)/(dates)                               

Notes                                                                          

1

Yang Liwei             21/06/1965

Shenzhou 5 (October 15, 2003)

First Chinese national in space. First solo man in space who was neither American nor Soviet/Russian.

2

Fei Junlong              05/05/1965

Shenzhou 6 (October 12–16, 2005)

Commander in the first two-man Chinese crew in space.

3

Nie Haisheng          13/10/1964

Shenzhou 6 (October 12–16, 2005)
Shenzhou 10 (June 11–26, 2013)

First in a two-man Chinese crew in space.

4

Jing Haipeng          24/10/1966

Shenzhou 7 (September 25–28, 2008)
Shenzhou 9 (June 16–29, 2012)       Shenzhou 11(October 17–Nov 18`16)

First in a three-man Chinese crew in space. First repeat Chinese national in space. Commander in the first Chinese crew to achieve manned spacecraft docking.

5

Liu Boming     00/09/1966

Shenzhou 7 (September 25–28, 2008)

First in a three-man Chinese crew in space.

6

Zhai Zhigang         10/10/1966

Shenzhou 7 (September 25–28, 2008)

First Chinese national to walk in space. Commander in the first Chinese three-man crew in space.

7

Liu Wang   00/03/1969

Shenzhou 9 (June 16–29, 2012)

First in a Chinese crew to achieve manned spacecraft docking.

8

Liu Yang(D) 06/10/1978

Shenzhou 9 (June 16–29, 2012)

First Chinese woman in space. First in a Chinese crew to achieve manned spacecraft docking.

9

Zhang Xiaoguang 00/05/1966

Shenzhou 10 (June 11–26, 2013)


10 

Wang Yaping(D) 27/01/1980

Shenzhou 10 (June 11–26, 2013)


11

Chen Dong 12/12/1978

Shenzhou 11(October 17–Nov 18`16)


12




Лунната програма на Китай


Име          

Дата и място на старта

Ракета - носител        

На лунна орбита

Дата и място на кацане на Луната

Дата и място на връщане на Земята   

Край на мисията        

Забележка

1. 

Чанъе 1

Cháng'é 1

24/10/07

Сичан

Чан Джън 3А

07/11/07  

01/03/09

„Море на плодоро-дието“

-

01/03/09

Успешна мисия с влизане на окололунна орбита. Твърдо кацане.

2.

Чанъе 2

Cháng'é 2

01/10/10

Сичан

Чан Джън 3Ц

09/10/10

-

-

09/06/11

Успешна мисия с влизане на окололунна орбита, избор на място за кацане на „Чанъе 3“. Нова мисия, прелитане на астероид 4179 Таутатис

3.

Чанъе 3

Cháng'é 3

02/12/13

Сичан

Чан Джън 3Б

06/12/13

14/12/13

„Море на дъждовете“

-


Успешна мисия с влизане в окололунна орбита, картографиране и меко кацане на Луната. Пускане на луноход "Юйту" за почвени проби, изпълнението спряно поради технически проблем

4

Чанъе 5Т

Cháng'é 5T1

24/10/14

Сичан

Чан Джън 3Ц

капсула с двигател за връщане на Земята, четвърта степен

28/10/14

-

01/11/14



10/01/15

прекратена

връзка с лунен модул

Успешна мисия с влизане в окололунна орбита, картографиране и избор на място за кацане на „Чанъе 5“, връщане на Земята на капсула с меко кацане в определения район, лунният сервизен модул продължи да изпраща информация. (Apolo 8|

5

Чанъе 4

05/2018

Чан Джън 5






6

Чанъе 5

11/2017

Чан Джън 5






7

Чанъе 6

2019

Чан Джън 5






8

Чанъе 7

2021?







9

Чанъе 8

2022?







10


2023/5?






Първи пилотиран полет до Луната

Завършен е Wenchang Satellite Launch Center на остров Хайнан

      Според съобщения в китайските медии от днес 15 октомври 2014 година е завършено строителството на четвъртия ракетен център на Китай. От площадката Wenchang, остров Хайнан, която е близо до екватора (благоприятно разположение за изстрелване на големи товари на орбита) ще стартират бъдещите големи ракети-носители на Китай «Великия поход 5».
      Може би скоро ще станем свидетели и на първия старт от
Wenchang на китайските ракети-носители от второ поколение "Великия поход" с поредни номера 5(тежка серия), 6(лека серия) и 7(средна серия).
     Те ще заместят сега използваните ракети от първо поколение "Великия поход" с поредни номера 2(средна серия, която има и тежки модификации), 3(тежка серия) и 4(лека серия).
     Третото поколение китайски ракети-носители "Великия поход" ще бъдат с поредни номера 8(средна серия), 9(тежка серия) и 10(лека серия).

"Чан джън 5"/"Великия поход 5"/

01/01/2015

http://img1.ph.126.net/4dP29d5eH7cqSREwbEqoNg==/1308014216775389541.jpg


Long March V A

(CZ-5А)

Long March V

B

(CZ-5B)

  Long March V 

C

(CZ-5C)

Long March V

D

(CZ-5D)

Long March V 

E

(CZ-5E)

Long March V

F

(CZ-5F)

Други имена

CZ-522 

CZ-504 

CZ-540  

CZ-522 / HO

CZ-504 / HO  

CZ-540 / HO

Конфигурация

Configuration

A

Configuration

B

Configuration

C

Configuration

D

Configuration

Е

Configuration

F

Централен модул/първа степен/

5 m диаметър, дължина 33.2m

2xYF-77(4хYF-100)

1

1

1

1

1

1

Странични модули/booster/

3.35 m диаметър, дължина 27.6m

 2хYF-100

2

4

0

2

4

0

Странични модули/booster/

2.25 m диаметър YF-115

2

0

4

2

0

4

Втора степен

5 m диаметър, дължина 11.5m

2xYF-75D(2/4хYF-115)

0

0

0

1

1

1

Обтекател диаметър / м

5.2 

Обтекател дължина / m

Около 18

За 20.5

Около 13

Около 18

За 20.5

Около 13

Височина / м

Около 50

53.66  

Около 45

60.5 

63.2 

За 54

Стартова тяга в кН до

8200

10 780

 5800

8350 

 10600

 5800

Обща маса в тонове

 620

837.5

 460

675 

850 

 480

Двигатели общ брой

8

10

6

10

12

8

Товароносимост / тон

LEO: 18

LEO: 25

LEO: 10

GTO: 10

GTO: 14

GTO: 6


YF-75D

YF-77

Engine Type

Closed Expander Cycle

Open Cycle Staged Combustion

Propellant Feed

Turbopump

Turbopump

Thrust


509.6kN

Thrust (Vac)

88.26kN

699.5kN

Impulse


310s

Impulse (Vac)

442s

426s

Total Thrust


1019,2kN

Total Thrust(Vac)

176.52kN

1399,0kN

Ox. to Fuel Ratio

6.0 (Adjustable)

5.45 to 5.5

Flowrate

20.36kg/sec

167.6kg/s

Engine Length

~2.8m

4.2m

Engine Diameter

1.5m

1.45m

Chamber Pressure  

41 bar

102bar

Engine Assembly

570kg

2,700kg

Nozzle Ratio

80

49

Restart Capability

Multiple Re-Starts


Burn Time

~650sec

520 sec

Attitude Control

Engine Gimbaling, RCS in Coast  

Two-Axis Engine Gimbaling




Космическите полети, като хоби!

      В Китай са се заели да предложат полети в Космоса на достъпна цена. По време на 10-то изложение "Zhuhai Air Show 2014", което се състоя от 11 до 16 ноември 2014 година беше показано това  FT-1_CASIC_2014.  За първи път публично бяха оповестени подробности около ракетите-носители Kuai zhou(KZ) „Куай джоу“(„Бърз кораб“) и техния вариант за експорт Fēi Tiān (FT) "Фей Тиeн"("Небесна дева").
     Китайската държавна компания China Aerospace Science and Industry Corporation от почти 20 години работи по утилизирането на ракети. По примера на Русия беше потърсено някакво възвръщане на средствата вложени в балистични ракети. На 15 септември 2002 година беше изстреляна ракета Kaituozhe І(KT-І) DF-21_KT-KZ.
 Историята на DF-21
 
  В изпълнение на постановление на правителството на СССР от 9 януари 1959 година в ЦПБ «Волна»(ЦКБ-16) Ленинград от март до декември 1959 година са изготвени работни чертежи и техническа документация на подводница проект 629 с ракети Р-11МФ. След почти годишна подготовка през месец декември 1959 година в "China Shipbuilding Company(1955)"в Далян, Китай е заложена първата подводница проект 629(получава китайско означение 031G) с заводски номер 1101. Освен чертежи китайците получават части и агрегати изработени за съветската подводница Б-46(заводски номер 135, заложена на 11 април 1959 година, пусната на вода на 7 май 1961 година и приета на въоръжение на 16 декември 1961 година). Вместо в нормалния срок от около 6 месеца, пускането й на вода става след повече 24 месеца, заради доставките за чужбина. Китайците получават няколко ракети с конструктивна документация и през пролетта на 1959 година с участието на съветски специалисти започват усвояването на ракетата.  Р-11(Индекс ГРАУ — 8А61/8К11, НАТО — SS-1 Scud-A) е разработена от С. П. Королёв и М. К. Янгель. Поставена е задача да се намери заместител на германската технология, която в Москва копират. Недостатъкът й се състои в това, че ползва за окислител течен кислород, който не може да бъде съхраняван продължително време. Изпълнението е блестящо и течният кислород е заменен от азотни киселина и окис (AK-271 =73% HNO3 + 27%N204 (NTO)), като Алексе́й Миха́йлович Иса́ев създава серия двигатели с този окислител. За Р-11 е създаден С2.253 (индекс ГРАУ — 8Д511), който има следните характеристики: тяга(SL) 81,37 кН и диаметър 0,88 метър, сопло с диаметър около 0,5 метра и специфичен импулс от 218 секунди.
   Размерите на ракетата Р-11ФМ (индекс 8А61ФМ) предназначена за подводници са: дължина 10,3 метра, диаметър 0,88 метра, стартова маса 5 500 килограма и бойна глава от 1000 килограма, която може да прелети 150 километра. На 16 септември 1955 година в СССР от подвод
ница Б-67 (проект 611В) извършва първият пуск на Р-11ФМ в подводно положение.

   Заедно с изработката в Китай на  031G в началото на 1959 година изпреварващо в Комсомолск на Амур(завод №199) е заложена подводница К-208(заводски номер 138). За нея се използват части и агрегати предназначени за Б-113. Ударно за няколко месеца е пусната на вода, след което на буксир през нощта е закарана в Китай. След напускането на съветските специалисти(10 август 1960 година) работите се забавят, но все пак тя е предадена на НОАК за пробна експлоатация с повече от 2 години закъснение през декември 1962. През 1964 година е предадена и заложената в Китай подводница за пробна експлоатация, която получава през 1967 година номер 200 и е усвоено производството на Р-11.

   Според непотвърдена информация заложената в Амурския завод подводница е загубена през 1968 година (според друг източник е превърната в донор на другата, поради липса на части), а №200 влиза на ремонт, като трите пускови установки в надстройката са замени от 2 с по-голям размер 1,4 метра. Това се налага, защото Китай започва разработката на нова двустепенна ракета Ju Lang 1(JL-1) в превод „Гиганска вълна“ код НАТО CSS-N-3. Задачата по създаването й е възложена непосредствено с изтеглянето от Москва на специалистите, които са работили по китайско копие на едностепенната Р-13 (индекс ГРАУ — 4К50,  НАТО — SS-N-4 Sark).

     В СССР започва разработката на първите тнърдогоривни ракети с голям диаметър около 1955 година, чието финансиране е осигурено от Постановление на ЦК КПСС и СМ СССР от 20 ноември 1959 года № 1291-570. Първата от тях е РТ-1 (индекс 8К95). Тя е тристепенна с максимален диаметър 2 метра, дължина около 18 метра и стартово тегло 35 500 килограма. Китай вероятно е получил тази технология и съветските специалисти изпратени в „поднебесната“ са работили и върху нея. Паралелно се работи и по РТ-2(15П098/8К98, РС-12, НАТО — SS-13 mod.1 Savage). След напускане на съветските специалисти работите по проекта продължават, като втората и трета степен на РТ-2 се превръщат в Ju Lang 1(JL-1). Размерите й са: дължина 10,7 метра, диаметър 1,33-1,35 метра и тегло от 14 700 килограма. Неофициално се смята, че първият старт от сушата е през 1970-1971 година. Разработката приключва успешно и е взето решение за сухоземен вариант под името DF-21. Тук ще използваме момента да споменем, че по-късно е направена и следващата стъпка, двустепенна (тристепенна) ракета за подводници с по-голям диаметър и тя получава име Ju Lang 2(3)/JL-2(3)/. Тя е толкова сполучлива, че се появява и нейно сухоземно копие DF-31, която има дължина 13 метра, диаметър 2,25 метра и стартово тегло от 42 тона и може да пренесе 750 килограма на 7000-8000 километра. Има данни за варианти с дължини 15 метра(DF-31А), 18 метра(DF-31В) и 21 метра(DF-41), която е със стартово тегло над 80 тона и възможност за пренасяне на 2140 килограма на над 12 000 километра. Вероятно първият й успешен полет се е състоял на 24 юли 2012 година.

  Историята има и своето съвременно продължение. В момента Китай разработва твърдогоривна ракета с диаметър 3 метра и дължина повече от 20 метра. Вероятно целта е американската SLS. С интерес ще очакваме първите полети, който вероятно ще се състоят не преди октомври 2016 година.

02/02/2015

Китай планира полет на транспортен космически кораб през 2016

Транспортный космический корабль китайского производства будет запущен в 2016 году.

Об этом сообщает главного инженера китайской программы пилотируемых полетов Чжоу Цзяньпина.

По его словам, на борту корабля «Тяньчжоу 1(Небесен кораб 1)» будут находиться запасы ракетного топлива, пищи и предметы жизнеобеспечения для космонавтов, а также научное оборудование и запасные части для второй китайской орбитальной лаборатории «Тяньгун-2».

Корабль новой серии — «Тяньчжоу-1» будет выведен на орбиту с помощью китайской ракеты-носителя нового поколения «Чанчжэн-7».

01/03/2015

Пред полет на "спешна ракета" "Чан джън 11"/Великия поход 11/

   2 март 2015 година
   Според съобщение на партийния секретар Лян Сяохун на Китайския изследователски институт за ракетна техника към  Китайската корпорация  за космическа наука и техника е създадена ракета  "Чанчжeн 11"/"Великия поход 11"/. Проектът е разработен с цел спешно изстрелване на малки спътници. Ракетата е с "твърдо топлинни двигатели от ново поколение, отличава се с просто управление, ниска себестойност и може да бъде изстреляна без продължителна подготовка(до 1 час)". Тя ще намери приложение при извънредни ситуации и природни бедствия. Създадена е въз основа на китайския опит с ракети за военни цели и полза последните разработки в тази област. Първият старт на новата ракета се очаква през септември тази година.


Long March 11

JL-2 Jù Làng 2(Giant Wave 2)

Height    

20.8 m (68 ft)

13 m (43 ft

Diameter

2.0 m (6.6 ft)

2.0 m (6.6 ft)

Mass

58,000 kg (128,000 lb)  

42,000 kg (93,000 lb)

Stages

4

3

Capacity

Payload to LEO

700 kg (1,500 lb)


Payload to SSO 700km 

350 kg (770 lb)


2015

    1. Днес  30 март 2015 година в 21:52 местно време/16:52 наше/ от площадка  Сичан/провинция  Сичуан, Югозападен Китай/ с ракета "Long March 3C/YZ-1" е бил изведен на орбита спътник BDS- I1S  от серията за китайската система за навигация и позициониране "Бейдоу". Той е 17-ят по ред от този вид спътници и има качествено нова конструкция. Тя се състои в нови системи за предаване на сигнала, както нов начин за междуспътникова свръзка.
   Новост е четвъртата степен  Yuan Zheng 1(YZ-1) на ракетата-носител "Long March 3C". Подобна е на руския Фрега́т(универсальный разгонный блок) и може да се използва с ракети от средния и тежкия клас, за извеждане на спътници на по-високи орбити. Размерите на Фрега́т са 3,35 метра диаметър и дължина от 1,5 метра. Зареден тежи 6635 килограма и има тяга 19.6 kN. Предполага се, че YZ-1 има диаметър около 4 метра, дължина около 2 метра, тегло около 2500-2700 килограма и тяга около 6.5 kN.
    Общо това беше 204-ят по ред старт, според китайската статистика за ракетите-носители Long March и 206-и изобщо.
Уебсайт в alle.bg