добре дошли в моя уеб сайт
aeronews.alle.bg

China power

Икономическата мощ на Китай 2013-2020

      От 1990 година Китай има годишно икономически растеж от 7,3 и повече %. През следващата 2014 година, ако бъдат реализирани плановете за растеж от 7,5 % ще станат 25 години(четвърт век).

Златно-валутните резерви на Китай през 2011(+ милиарда долара)

$\m

12/`10 

01/`11 

02/`11 

03/`11  

04/`11

05/`11

06/`11

07/`11

08/`11

09/`11  

10/`11  

11/`11    

12/`11

Total 




3044,7











Златно-валутните резерви на Китай през 2012(+ милиарда долара)

$\m

12/`11

01/`12

02/`12

03/`12

04/`12

05/`12

06/`12

07/`12

08/`12

09/`12 

10/`12 

11/`12 

12/`12

Total 













3300,0

В края на 2013 година

      Брутният вътрешен продукт на Китай, достигна 56 884,5 милиарда юана(9152,4 милиарда долара при курс един долар за 6,2152 юана), което е с около 7,7% повече от 2012 година. Стойността му достигна 54% от този на САЩ. През 2014 година се очаква да достигне над 9 830 милиарда долара или около 60% от американския и 5 пъти повече от този на Русия.

   За 2013 година военен бюджет беше 720,2 милиарда юана, което се равнява на около 1,2661% от брутния вътрешен продукт, като увеличението спрямо бюджета от 2012 година е 10,7%.
   Общите финансови разходи на Китай за 2013 година достигнаха 13974,4 милиарда юана(2310 милиарда долара) увеличение спрямо 2012 година с 10,9%, а приходите 12914,3 милиарда юана(2135 милиарда долара) увеличение спрямо 2012 година с 10,1%. Отрицателното салдо е 175 милиарда долара. За следващата година се планират общите финансови разходи около 2500 милиарда долара и приходи с 200 милиарда долара по-малко.
     Външнотърговският оборот на Китай достигна 4160 милиарда долара за 2013 година. Износът достигна 2210 милиарда долара(увеличение 7,9% спрямо 2012 година), а вносът 1950 милиарда долара(увеличение с 7,3%). Положителното търговско салдо е 259,75 милиарда долара или 12,8% повече. От оборота 520 милиарда долара е търговията със САЩ или 12,5%.
  За месец декември данните са 389,84 милиарда долара(увеличение с 6,2%), като износът нараства с 4,3% до 207,74 милиарда долара, а вносът с 8,3% до 182,1 милиарда долара.
  За следващата година се очаква външнотърговският оборот на Китай достигне 4500 милиарда долара.
  Очакваме да се появят данни, каква част от оборота е с военно предназначение.
  Преките външни чужди инвестиции в Китай в нефинансови активи в края на 2013 година достигнаха 2,3475 трилиона долара, като само през 2013 година са приблизително 129 милиарда долара, второ място в света след САЩ с 159 милиарда долара и трета е Русия с 94 милиарда долара.

     Китайските преки в чужбина през 2013 година са 90,17 милиарда долара или с 16,8% повече от 2012 година(77,20 милиарда долара).  На годишна база през миналата година страната се нареди на трето място в света след Япония и САЩ, като от тях 65,4 милиарда долара или 72,6%  са във водещите икономики на света Хонг Конг, АСЕАН, ЕС, Австралия, САЩ, РУСИЯ и Япония.

    Очаква се през следващата 2014, годишните инвестициите в чужбина да минат границата от 100 милиарда долара(увеличение за годината около 20%) и да се изравнят с чуждите годишни в Китай. Последните достигнаха през 2013 година 117,59 милиарда долара, което е с 5,3% повече от 2012.
    Преките външни инвестиции на Китай достигнаха през 2013 година в САЩ обема от 8,9 милиарда долара при около 6,5 милиарда долара през 2012 година. Очаква се през 2014 година да нараснат с над 50% на годишна база и да достигнат 14-15 милиарда долара. Китайците купуват в САЩ всичко, за което получат разрешение.
  Общо преките външни инвестиции на Китай в нефинансови активи в САЩ в края на 2013 година достигнаха около 60 милиарда долара или около 10% от всички китайски.
  За страните от Централна и Източна Европа достигнаха 3,5 милиарда долара и ще продължават да растат.

  Почти всички държавни инвестиции на Китай в чужбина са направени от China Investment Corporation. Той управлява част от огромните валутни резерви на Китай. Фондът е основан през 2007 г. и управлява активи на стойност 575 милиарда долара от общо 609,1 милиарда долара китайски инвестиции в чужбина в края на 2013 година. Това е четвъртият по големина суверенен фонд в света. Очакванията са в края на 2014 година активите на фонда да достигнат над  650 милиарда долара

  Населението на Китай достигна 1 360 720 хиляди души, което е с 6,68 милиона повече спрямо 2012 година. Количество на трудоспособното население е 919,54 милиона души(около 67,6% от цялото) и е намаляло 2,44 милиона души. Градското население е 53,73%.
  Очаква се в края на 2014 година спестяванията на китайците да достигнат 5 000 милиарда долара. При очаквано население в края на същата година от около 1 368 милиона души, това прави по около 3655 долара на човек или около 22 700 юана при курс 1:6,2155 или около 31 054 милиарда юана, което е огромна парична маса.
   За сравнение американците имат само около 3 000 милиарда долара при население от 317,5 милиона души или по около 9500 долара на човек.
  Енергийните мощности на страната достигнаха 1 247 000 мегавата и се увеличиха с 94 000 мегавата(8,14%) спрямо 2012 година и ще продължават да растат с този темп. В енергоблокове на хидроцентралите има мощности за 280 милиона кВт, в топлоцентрали 860 милиона кВт, в атомни 14,61 милиона кВт, вятърни 75,48 милиона кВт(план в края на 2014, 90 милиона кВт) и на слънчеви 14,79 милиона кВт(40 милиона кВт план в края на 2015 година ), като увеличението спрямо 2012 година е съответно на 12,3%, 5,7%, 16,2%, 24,5% и 340%.

   Използването на вятъра, като алтернативен и чист източник на енергия е залегнало в бъдещите планове на Китай. В края на 2015 година мощността на вятърните централи трябва да достигне 100 милиона кВт, през 2020 година 200 милиона кВт(дял 5% от получената енергия), през 2030 година 400 милиона кВт(20% от общата инсталирана мощност) и 1000 милиона кВт(1000 ГВт)(дял 17% от получената енергия) в 2050 година.

  Началото е повече от скромно. През 1983 в източно-китайската провинция Шандун бяха монтирани първите три вносни вятърни генератора от Дания с мощност 55 кВт. През следващите 20 години резултатите са незабележими. Тогава се намесва партията и излизат документи, които стимулират изграждането на вятърни централи. В резултат на това през годините на 11-я петилетен план от 2006 до 2010 ежегодно се удвоява тяхната мощност.

  Летищата в Китай от 175 в края на 2010 година ще се увеличат на 230 в края на 2015 година или по 11 аерогари годишно, а цените им варират от 150 до 2500 милиона долара. Тази година започна строителството на ново второ летище на Пекин Beijing Daxing International Airport(на 50 километра от китайската столица). То ще има 6 писти за граждански самолети и една за военни и е разположено на площ от 54 квадратни километра или повече от територията на Бермудските острови. При окончателното му завършване се очаква да струва над 11000 милиона долара. Ще бъде най-голямата аерогара в света и ще обслужва годишно над 200 милиона пътника. Ще може да приема и най-големите самолети с писти с дължина над 5 километра.
  До края на 2012 години общо всички преки инвестиции на Китай в Русия са били 27,92 милиарда долара. Китай е вложил в Русия през 2013 година 4,1 милиарда долара, което е 5 пъти повече от 2012 година.
  През 2013 година Китай е произвел 13 самолета Y-12 и по 25 хеликоптера Z-9 и Z-19.
  По данни на Министерство на търговията на Китай, американските инвестиции в икономиката на страната през 2013 година са се увеличили с 71% до 3,35 милиарда долара, а  ЕС с 18,1% до 7,21 милиарда долара.
  Пекин, 4 април 2014 /Синхуа/
  Външните активи на Китай към края на 2013 година са 5,9368 трилиона долара, външните активи в Китай са 3,9652 трилиона долара или разликата е положителна  1,9716 трилиона долара.
   От активите на Китай 609,1 милиарда долара(около 10,26%) достигнаха преките нефинансови инвестиции, портфейлните инвестиции(в ценни книжа) са 258,5 милиарда долара(около 4,35%), други инвестиции(тук основно влизат заемите) 1,1888 трилиона долара(около 20,02%) и валутен резерв от 3,8804 трилиона долара(около 65,57%)
   От външните активи в Китай преките чужди инвестиции са достигнали 2,3475 трилиона долара(около 59,20%), портфейлните инвестиции(в ценни книжа) 386,8 милиарда долара(около 9,75%) и други инвестиции(тук основно влизат заемите) 1,2309 трилиона долара(около 31,04%).
  Прави впечатление, че при портфейлните и други инвестиции, Китай почти е постигнал паритет, но при преките инвестиции изостава значително. Тази година(2014) китайците са си поставили амбициозната задача да направят над 110 милиарда долара преки инвестиции в чужбина(нарастване с повече от 18% спрямо всичките до момента). За 2013 година да припомним преките инвестициите в 5090 компании в 156 страни по света, достигнаха 90,17 милиарда долара или с 16,8% повече от 2012 година(77,20 милиарда долара). Китай се нареди на трето място след САЩ и Япония по преки инвестиции в чужбина. Очаква се до 2-3 години да бъде лидер по годишни инвестиции, а до 10 години да стане първи по общ обем на инвестициите. За да се изпълни тази задача преките инвестиции, които се очаква да достигнат в края на годината над 700 милиарда долара, трябва да бъдат удвоени. За статистиката средната китайска инвестиция в компания по света за 2013 година беше около 17,7 милиона долара, а съответно най-малката и най-голямата са 10 000 долара и 4.7 милиарда  долара за придобиването на Smithfield Foods от Shuanghui International Holdings.

   Какво е развитието на международните разплащания, сделките в юани? Първите такива сделки бяха извършени през 2009 година след началото на икономическата криза. За цялата година(2009) сумата достигна 3,2 милиарда юана, а през миналата 2013 вече е 3,0189 трилиона юана и представлява 11,7% от общия обем на външнотърговският оборот на Китай за нея. За пет години общия обем е 11,8 трилиона юана. Подписани са двустранни споразумение с централните банки на 23 страни за обща стойност 2,57 трилиона юана. Договори има и 9 съседи на страната. За тази година се очакват най-малко още около 5,2 трилиона юана или общия обем за 6 години ще достигне над 17 трилиона юана. Това е много сериозна цифра и път на юана, като валута на световните пазари.

  Според публикуван доклад на ООН през изминалата 2013 година на първо място по чужди инвестиции в страната са САЩ със 188 милиарда долара, втори е Китай с 124 милиарда долара, следват Русия с 79  милиарда долара, Хонг Конг с 77  милиарда долара  и Бразилия - 64 милиарда долара. Така за първа година Китай минава САЩ по общи инвестиции вече повече от 201 милиарда долара.

  Според докладът на Министерството на финансите на Китай в страната е имало повече от 155 000 държавни предприятия, чиито активи в края на 2013 година с около 16,3% и са достигнали 104,1 трилиона юана/6,16 юана един долар/ или около 16900 милиарда долара.“Средното държавно предприятие“ в поднебесната има активи за 109 милиона долара. Държавните стратегически предприятия подчинени на Правителството са достигнали около 52000, като нарастването през последната година е 5,8%. Техните активи са увеличили достигнали 48,6 трилиона юана или средното държавно стратегическо предприятие има около 935 милиона юана(около 152 милиона долара)

    Държавните предприятия подчинени на провинциалните правителства са достигнали около 104 000 и нарастването за година с 7,2 %, като техните активи са нараснали с 20,4% до 55,5 трилиона юана(9010 милиарда долара). Средните активи са за около 87 милиона долара). Продукцията на всички държавни предприятия през 2013 година се е увеличила с 10,8% и e достигнала 47,1 трилиона юана. Печалбата се е увеличила с 5,3% и е достигнала 2,6 трилиона юана. Платените данъци са се увеличили с 5,4% и са достигнали 3,85 трилиона юана, като увеличението за стратегическите предприятие е 6,3% до 2,8 трилиона юана, а за другите увеличението е 3,7% до  1,05 трилиона юана. В държавните предприятия на Китай през 2013 година са били заети около 370 милиона души, като увеличението за годината е около 0,7%. Средното държавно предприятие има около 2380 души заети, като на всеки от тях се пада продукция за 20 800 долара за годината или 1730 долара на месец.

Златно-валутните резерви на Китай през 2013(+509.7 милиарда долара)

$\m

12/`12

01/`13

02/`13

03/`13

04/`13

05/`13

06/`13

07/`13

08/`13

09/`13 

10/`13 

11/`13  

12/`13

Total 














3823,0


През 2014 година

     Брутният вътрешен продукт на Китай трябва да достигне 61 170 милиарда юана(около 10 000 милиарда долара при курс един долар за 6,2152 юана) в края на 2014, което е с около 7,5% повече от 2013 година. Процентът се залага вече трета година подред. За 2013 година според предварителните данни на Националното статистическо бюро на Китай има преизпълнение от 0,2 % или ръстът БВП е 7,7%
    Предложеният за 2014 година военен бюджет е
808,2 милиарда юана/около 130 милиарда долара/, което е около 12,22% повече от този през 2013 и се равнява на около 1,3212% от предполагаемия вътрешен продукт. Държавите по света отделят средно по 3% от БВП за военни цели. Ако пресметнем китайския въз основа на този факт, той би трябвало да е в рамките на 300 милиарда долара. За сравнение военният бюджет на САЩ за текущата година е 600 милиарда долара, при очакван БВП от 17 100 милиарда долара или 3,5%.  Ако приемем, че реалната стойност на юана е силно подценена, можем да кажем, че тази или следващата година, Китай ще закупи повече нови оръжия за въоръжените си сили от САЩ. За първите три години на 12-та петилетка увеличението беше в 2011 - 12.7%, в 2012 – 11.2%, а в 2013 – 10.7%. За 2015 година се предвижда да бъде около 12,5% или увеличението ще бъде 90,7%(или почти двойно) за бюджета през 2015, спрямо бюджета през 2010 година. В цифри се очаква да бъде повече от 909 милиарда юана.
    Според анализатори от тези 132 милиарда военен бюджет за 2014 година около 40 % са за нова техника или около 53 милиарда. От тях около 30% са за нови самолети и хеликоптери или около 16 милиарда долара, от които около 10 милиарда са за нови самолети и оръжия за тях или Китай ще произведе минимум 150 военни самолета от 14 типа за НОАК през 2014 година.
   За месец януари 2014 година външнотърговският оборот на Китай достигна 2340 милиарда юана(при курс 1:6,06 това са около 386 милиарда долара), което е със 7.3% повече спрямо същия период на миналата година. Експортът е за 1270 
милиарда юана, увеличение със 7.6%, а импорта 1070  милиарда юана или ръст със 7%.
  
За първите два месеца януари и февруари 2014 година външнотърговският оборот на Китай достигна на 3875 милиарда юана(при курс 1:6,12 това са около 633,17 милиарда долара) или с 0,9% повече от същия период на миналата година. Експортът е 1965 милиарда юана, намаление с  4,3%, а импортът 1910 милиарда юана или покачване с 7%. Положителното салдо е 55,06 милиарда юана /понижение с 79,5%/. Само за месец февруари оборотът е равен на 1530 милиарда юана и бележи спад от 7,5% спрямо същия период на 2013 година. В долари е 251,118 милиарда долара, като експорта е 114,100 милиарда долара и е намалял с 20,4% спрямо същия период на миналата година, а импорта 137,080 милиарда долара и бележи увеличение с 7%.
    За първи път от повече от 20 години Китай има отрицателно месечно търговско салдо в размер на 22,980
 милиарда долара, като миналата година за месец февруари салдото беше положително 14,800 милиарда долара. 
   Изложеното поставя под съмнение заложеният 7,5% ръст на външнотърговския оборот на Китай на годишна база в края на 2014 година.
   По данни на финансовото министерство на Хонг Конг в края на февруари 2014 година валутните резерви са се увеличили с 3,7 милиарда долара(1,2%) и са достигнали 315,9 милиарда долара. Те са повече от седем пъти от парите, които се намират в обръщение или 51% от паричната маса М3.
  Китай се подготвя за създаването на първите частни банки. Очаква се те да започнат финансови операции от 1 юли 2014 година.
  Ново намаляване на поръчките за кораби за чужбина ще даде възможност тази година за ново рекордно производство на военни съдове. Предполага се, че ще се появят първите патрулни кораби от крайбрежен тип. Няколко години вече се изпитват прототипите.
    Пекин, 25 февруари 2013 (Синхуа)
    Разходите на Китай за научноизследователска и развойна дейност (R&D) са нараснали със 17.9% на годишна база до 1.02 трилиона юана (162.24 милиарда щатски долара), сочат данни, оповестени в петък. Сумата нараства на фона на усилията на страната да изгражда икономика, движена от иновациите.
   Според предварителните данни за 2013 година разходите за научноизследователска и развойна дейност (R&D) са се увеличили с 18,2% на годишна база и наближават 1,206 трилиона юана (или при курс 6.2152 около 194,04 милиарда щатски долара). Увеличението в долари е 19,6%. Както вече ви информирахме за годината между 50 и 75 милиарда долара, според оценките на специалистите са разходите за разработки с военно и двойно предназначение.
   Външнотърговският оборот на Китай спадна с 1% спрямо първото тримесечие на 2013 година и за първото на 2014 година е 965,88 милиарда долара. Износът достигна 491,31 милиарда долара(намаление спрямо 2013 година с 3,4%), а вносът 474,57 милиарда долара(увеличение с 1,6 %). Положителното търговско салдо е 16,74 милиарда долара или 59,7% по-малко спрямо същия период на 2013 година.  За март 2014 година износът е 170,11 милиарда долара(по-малко с 6,6%) спрямо март 2013, вносът е 162,41 милиарда долара(по-малко с 11,3%) спрямо същия период на миналата година. Общият външнотърговски оборот е за март е милиарда долара 332, 52 (по-малко с 9,0%) спрямо същия период на миналата година, а положителното салдо за месеца е 7,71 милиарда долара.
   Това са първите сигнали, че китайската икономика навлиза в криза. До сега мерките на правителството чрез увеличанане на държавните поръчки даваха резултат. Можем да очакваме нови милиарди долари за тях, за да се постигне планираният икономически растеж.

   За първите три месеца на 2014 година производството на автомобили в Китай е достигнало около 5 892 00 автомобила, продажбите около 5 922 000 машини, количествата са съответно с 9,16% и 9,18% повече от същия период на миналата година. Специалистите очакват тази година в Китай да бъдат продадени рекордно количество автомобили около 24 милиона броя.
  В края на първото тримесечие на 2014 година валутните резерви на Китай достигнаха 3,95 трилиона долара. Увеличениетжо им за цялата 2013 година беше
509,7милиарда долара.
 
По предварителни данни публикувани от Държавното статистическо бюро на Китай за първото тримесечие на 2014 година брутния вътрешен продукт е достигнал 12821,3 милиарда юана /при 1 американски долар = 6,2152 юана, това се равнява на 2062,9 милиарда долара /, което при съпоставими цени в долари е с  7,4% повече от същия период на миналата година и 0,3% повече от последното тримесечие на 2013 година.
  Очакванията за текущото тримесечие са за 2400
милиарда долара.
  За първото тримесечие на 2014 година международните плащания в юани са нараснали с 71% в сравнение със същия период на 2013 година до
1,493 трилиона юана/240,3 милиарда долара при курс 1 към 6,2152/
 
Пекин, 8 юни /Синхуа/ По данни на Главно управление на митниците на КНР, през май външнотърговския оборот на Китай е 2,18 трилиона юана /1 долар - 6,2152 юана/, като повишението е с 1,5% спрямо същия период на миналата година. Експорта е  1,2 трилиона юана с  увеличение на 5,4%,  а импорта е 0,98 трилиона юана с намаление от 2,9 %. Активното салдо се увеличило с 70,3% до 220,4 милиарда юана. За първите пет месеца външнотърговския оборот на Китай е по-малък в сравнения със същия оборот на миналата година. 
   Китай спешно се опитва да запази темпото си на икономическо развитие. За периода от първите четири месеца на тази година инвестициите в основни фондове бяха с 0,1% по-малко в сравнение със същия на миналата година. След ударните инвестиции през май на 1 юни обема на капиталовложенията е достигнал 15,37 трилиона юана /2,5 трилиона долара/ и вече е с 17,2% повече от същия минал период. Информацията е на Държавното статистическо бюро. 
   За първите 5 месеца на годината чуждите инвестиции в Китай достигнаха 48,9 милиарда долара, което е 2,8% повече от същият период на миналата година. Само за месец май те са 8,7 милиарда долара, което е по-малко с 6,7% от същият период на миналата година
     Външните активи на Китай към края на март 2014 година са 6,13 трилиона долара, външните активи в Китай са 4,14  трилиона долара или разликата е положителна 1,99 трилиона долара(в края на 2013 година беше 1,9716 трилиона долара) или има нарастване с 18,4 милиарда долара.
    От външните активи на Китай 621,5 милиарда долара са преките инвестиции(10,14%) увеличение за първото тримесечие с 12,4 милиарда долара , резервите са 4,01 трилиона долара(65,42%) увеличение за първото тримесечие с 0,13 трилиона долара
   Правителството на специалния административен район на Китай Хонг Конг съобщи, че през юни валутните резерви са нараснали с нови 700 милиона долара и са достигнали 320,9 милиарда долара. Сумата надвишава 7 пъти масата на парите, които се намират в обръщение.
  Днес 10 юли 2014 година китайските митници обявиха оборота за първите 6 месеца на годината.  Външнотърговският оборот на Китай е достигнал 12,4 трилиона юана /1 долар - 6,14 юана/, което е с  0,9% по-малко от същия период за миналата година. Експортът е 6,5 трилиона юана(намаление с  1,2%), а импорта  5,9 трилиона юана(намаление с  0,6%). Активното търговско салдо е  630,6 милиарда юана(намаление с  6,5%).
  Само за месец юни
външнотърговският оборот на Китай е достигнал 2,11 трилиона юана /1 долар - 6,14 юана/, което е с  5,6% повече от същия период за миналата година. Експортът е 1,15 трилиона юана(повече с  6,5%), а импорта  0,96 трилиона юана(увеличение с  4,8%). Активното търговско салдо е  196 милиарда юана(увеличение с  14,4%). Изводът е, че взетите мерки са дали последния месец някакъв резултат, но все още изоставането спрямо миналата година е факт, а за изпълнението на плановете за тази изобщо не може да се говори...  
   По направления външнотърговския оборот е запазил миналогодишните стойности, но има спад при търговията с Хонг Конг до 960 милиарда юана, което е намаление с около 24,1%(около 1/3 от общия спад). Не се дават подробности, за да се разбере точно, на какво се дължи резкият спад.
   Около 40,7 милиарда долара е салдото по чуждите преки инвестиции в Китай за второто тримесечие на 2014 година. За
цялата 2013 година те бяха 117,59 милиарда долара.   
    За първите 8 месеца на 2014 година в Китай са регистрирани над 24500 нови предприятия с чуждестранно участие. Това е с повече от 9,37% от същия период на миналата година. Техния общ уставния капитал е около 670 милиарда юана или при курс 6,15 юана за долар около 109 милиарда долара с около 28,85% повече от миналия период. Средно за инвестиция е около 4,5 милиона долара.

    Общият брой на предприятията с чуждестранно участие достигна над 453400(увеличение от 2,53% спрямо края на 2013) с общ уставен капитал 13,48 трилиона юана(около 2,192 трилиона долара) или около 20% от очаквания брутен вътрешен продукт за тази година.

    За първите 9 месеца на 2014 в Китай са усвоени инвестиции за 87,36 милиарда долара, което е с 1,7% по-малко от същия период на миналата година. За посочения период са създадени 17 247 нови предприятия с чуждестранно участие или средно средно с 5 065 229 долара чужд капитал. Увеличението на броя на предприятията е 5,5% спрямо същия период на миналата година, като средната инвестиция е намаляла с 369400 долара.

  Към 1 септември 2014 година Китай има закупен американски дълг на стойност 1269,7 милиарда долара. Втората страна е Япония с 1230,1 милиарда долара, а третия кредитор на САЩ е Белгия с 359.9 милиарда долара. Общо чуждите държави кредитори държат към същата дата 6070 милиарда долара американски дълг.

  През 2014 година преките инвестиции на Китай в САЩ според«Rhodium Group» (RHG)(май 2015) са 9,5 милиарда долара при 3,5 милиарда долара през 2009 година, общият им обем достигна 46 милиарда долара в периода от 2000 до 2014 година включително.

  През тази година(2014 година) Китай планира да пусне соларни мощности над 10 милиона кВт. Това е около 0,6% от всички мощности за получаване на електроенергия. Само соларни мощности в края 2012 година бяха около 14,79 милиона кВт.

  Според отчета от 5 марта 2015 года на 3-та сесия ВСНП 12-то събрание Брутният вътрешен продукт на Китай към края на 2014 г.  е достигнал 63,65 трлн. юана (10,24 трлн. долара), което е със 7,4% повече, отколкото към края на 2013 г. Въпреки това ръстът се оказа най-слабият за последните 24 години.

  Разходите на Китай за научноизследователска и развойна дейност (R&D) са нараснали с 116,9 млрд юана /9,9%/ повече от 2013 г. и са достигнали 1 301,5 млрд юана, което е около 2,044% от Брутният вътрешен продукт на Китай. През 2015 се очаква да достигнат около 1 450 млрд юана или над 2,1% от БВП.

  По итогам окончательной проверки ВВП Китая в 2014 году составил 63,591 трлн юаней, то есть снизился на 22,9 млрд юаней по сравнению с цифрой, полученной в ходе предварительной проверки.

Златно-валутните резерви на Китай през 2014

$\m

12/`13

01/`14

02/`14 

03/`14 

04/`14

05/`14

06/`14

07/`14

08/`14

09/`14   

10/`14   

11/`14     

12/`14

Total 

3823,0



3950,0



4000,00






3843,0















През 2015 година

   От 1 април 2014 година в Китай започна работа по 13-я петилетен план за развитие на страната. Той обхваща периода от 2016 до 2020 година и трябва да бъде завършен до една година.
  Според китайското министерство на информационните технологии сумата на продадените интегрални схеми на китайския пазар  през 2015 година трябва да достигне най-малко 350 милиарда юана /един долар 6,2152 юана/, което представлява около 100 милиарда юана повече спрямо 2013 година (обявени около 40,5 милиарда долара). Вносът в Китай през миналата година е достигнал 231,30 милиарда юана. Интегралните схеми са на второ място в държавния внос след нефта. През следващите години е предвидено да се създаде фонд от държавни и частни капитали, който да намали зависимостта на китайците от високите технологии произведени в чужбина и да освободи държавен ресурс, който се използва за купуването на чипове. Сега около 92,5% от тази продукция се внася. Причината е, че Китай сравнително късно започна да развива този отрасъл. Към 2020 година трябва да се постигне паритет между вноса и износа, а през 2030 година да се създаде група от предприятия работещи на световно ниво.
   Интересно ще бъде да бъдат публикувани данни, какъв процент от чиповете се експортира в готовите изделия.
  
По предварителна информация Брутният вътрешен продукт на Китай за 2015 година се очаква да достигне над 11 260 милиарда долара (при курс един долар за 6,2152 юана) това прави около 70 000 милиарда юана. Той е около 10% повече спрямо отчетения(63,65 трилиона юана) през 2014 година.
   По предварителни данни Брутният вътрешен продукт на Китай за първите 9 месеца на 2015 година е 48777,4 милиарда юана с около 6,9% повече спрямо същия период на миналата година /при курс 1 долар за 6,35 юана е около 7681,5 милиарда долара/.
   За годината се очаква да достигне
68 000 милиарда юана/около 10700 милиарда долара/или растеж около 6,9%.
   Това е изненада при ръст през миналата година от 7,4%,  може да се очаква, че инфлацията ще бъде повече от 3%. Очакваме официална информация.
   През тази година се планира дефицитът да е в размер на  1,62 трлн. юана, което е с  270 млрд. юана повече от 2014 година. Той представлява  2,3% от БВП, като дефицита по централния бюджет е 1,12 трлн. юана, а по местните бюджети 500 млрд. юана. Освен това ще бъдат пуснати специални облигации в помощ на местните бюджети в разумен обем.
  Китай очаква през 2015 година около 120 милиарда долара преки чужди инвестиции, приблизително колкото бяха и през 2014. В същото време китайците ще направят 113 милиарда(около 10% ръст спрямо 2014 година) преки чужди инвестиции в чужбина. Голяма част от тях ще бъдат в Африка.
   Военните разходи на Китай за 2015 година ще бъдат увеличени с около 10,1% спрямо 2014 година до 887 милиарда юана(при курс 1 долар за 6,2152 юана това прави около 142,70 милиарда долара). При очакван Брутен вътрешен продукт на Китай за 2015 година  около 70 000 милиарда юана официално обявените военни разходи за текущата година са около 1,27%.
  Едни по други цифри се съобщават от водещи световни анализатори във военната област. Според тях общите военни разходи на Китай за тази година ще бъдат от порядъка на  220-240 милиарда долара и до 1-2 години ще бъде достигнат паритет по покупатерна способност с военните разходи на САЩ.
   Инсталираните мощности във вятърни електроцентрали в Китай ще достигнат 114,6 ГВт, а според план приет през 2009 година трябваше да са 100,0 ГВт през 2015 година. Увеличението спрямо миналата година е с 23,2 Гвт(около 25,4%), което се равнява на около 45% от всички инсталирани в целия свят през 2014 година. Страната е световен лидер. На второ място са САЩ с 65,88 ГВт, а общата инсталирана мощност във вятърни централи е 369,6 ГВт в края на 2014 според Global Wind Energy Council (GWEC). Така в края на 2015 година в Китай и САЩ ще са инсталирани повече от половината вятърни мощности. 
    Според данни от Китай през 2015 година са инсталирани 32, 97 ГВт нови вятърни мощности, като общо тези мощности са достигнали 129 ГВт, което е 8,9% от всички китайски мощности, като от вятъра през 2015 година е произведена 186,3 млрд кВтч или 3,3% от цялата енергия произведена в Китай.
      За първите 9 месеца в Китай са предадени нови слънчеви мощности на стойност 9,9 милиона кВт. Така общата им мощност в страната достигна 37,95 милиона кВт, при 28,05 милиона кВт в края на 2014 година и 14,79 милиона кВт в края на 2013 година. Планът за тази година е общо фотоелектрически мощности да достигнат 40 милиона кВт. Той вероятно ще бъде преизпълнен, като се очакват нови мощности над 4,00 милиона кВт през последното тримесечие на тази година. За следващите 5 години(13-я петилетен план на КНР) трябва да бъдат въведени нови мощности за над 60 милиона кВт или в кря на 2020 година общите мощности на слънчевите електроцентрали трябва да достигнат 100 милиона кВт.
      Беше обнародвана информация, че в края на 2015 година година общо фотоелектрически мощности да достигнат 43,18 милиона кВт, при увелечение през годината 15,13 милиона кВт, което е повече от 25% от всички пусната през годината световни мощности.
      Държавното управление по енергетика на КНР(Министерство на енергетиката) отчете, че в края на третото тримесечие на 2015 година общата мощност на атомните централи е достигнала 24,14 милиона кВт, а на вятърните 108 милиона кВт.(22/10/2015)
     В края на октомври общата мощност на  27 ядрени енергоблока е достигнала 25,5 млн кВт, строящите се 25 ЯЕБ са с обща мощност 27,51 млн кВт. В края на 2020 година общата мощност на ЯЕБ ще достигне 58 млн кВт, а на строящите се 30 млн кВт.
      По предварителни данни БВП за 2015 година е  67 670,8 милиарда юана или 10 315,67 милиарда $ /1 $ - 6,56 юана/, което е при съпоставими цени 6,9% повече от 2014 година. 
     През 2015 година Китай е вложил в нефинансовия сектор(преки инвестиции) на 155 страни 735,1 милиарда юана, чуждите инвеститори са вложили 781,4 милиарда юана в 26575 предприятия в Китай.  
     През 2015 година чуждите инвеститори са вложили в китайските финансови институции 69,25 милиарда юана, 19,22 милиарда юана са напуснали Китай. Положителният резултат за годината е 50,01 милиарда юана, като общо към края на 2015 година чуждите капитали във финансови институции в Китай са 834,11 милиарда юана(127,93 милиарда долара при курс към 23/02/2016 1 долар за 6,52 юана).
      Финансовите институции на Китай за миналата година са вложили в чужди такива 134,5 милиарда юана, а са изтеглили 59,91 милиарда юана, като нетният износ е 74,59 милиарда юана. В края на 2015 година общия обем на китайските вложение във финансови институции зад граница е 1111,63 милиарда юана(170,495 милиарда долара при курс към 23/02/2016 1 долар за 6,52 юана).

БВП на Китай(2009-2017) в трилиона юана


2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

Краен

34,090 

40,120 

47,310 

51,947 

58,800 

63,591 

68,905 

00,000 

00,000 

00,000 

00,000 

00,000

Предварителен 

34,051

39,798

47,288

51,932

58,491

63,614

68,551

74,41





Прогнозен








72-74

80

88

97

109

Ръст

+9,2

+10,4

+9,3

+7,7

+7,6

+7,3

+6,9

+6,7?





Инфлация


+6,60

+7,89

+1,95

+5,20

+0,79

+1,36

+2,1?





Повишение


+17,69

+17,92

+9,80

+13,31

+8,15

+8,36






Инфлация с натр.


0,00

+7,89

+10,00

+15,71

+16,63

+18,22





+36,00

Китайската икономика навлиза в криза

    Първи сигнал за това бе продажбата на американски ценни книжа през февруари 2015 година на стойност 92,7 милиарда долара държани от белгийски банки. Дългът държан от тях спадна от 345,3 на 252.8 милиарда долара. Тази цифра странно съвпадна с обявеното днес 9 септември 2015 година намаление на китайските валутни резерви за месец август 2015 година от 3654 на 3560,1 милиарда долара или 93,9 милиарда долара обявени от Китайската народна банка. Изводът е, че белгийските банки са закупили ценните книги по поръчка от Китай и са ги продали, понеже страната има нужда от долари. Според китайците причината за намаление на техният валутен резерв са дадените заеми на компании във валута, както и падането на стойността на глобални основни активи на световните пазари. Официално държаните от Китай американски ценни книжа към юни 2015 година са 1271.2 милиарда долара(максималната стойност от 1304.5 милиарда долара беше през октомври 2013 година, когато се появиха първите признаци, че китайската икономика започва да изпитва проблеми), но според световни анализаторски компании, действителният им размер е над 1600.0 милиарда долара, но част от него се държи от банки посредници в други страни. Към тази сума трябва да добавим и 181.3 милиарда долара, които се държат от Хонг Конг.

   През август 2015 година бе извършена и най-голямата девалвация на юана от 1996 година насам от курс един долар за 6,2152 юана на курс един долар за 6.3306 юана. Според регулатора стойността може да се отклонява до плюс/минус 2%(6,2040-6,4572), като само за три дни юанът загуби 4,6% от стойността си и достигна дъно от 6.44 юана за долар въпреки интервенциите на Китайската народна банка.

   Допълнение: Според официалната статистика Япония и Китай държат около 40% от държавния дълг на САЩ. Неофициално се говори, че истинската стойност е над 50%, като част от нея се води на посредници. 09/09/2015

   Днес 7 октомври 2015 година има намаление на китайските валутни резерви за месец септември 2015 година от 3560,1 милиарда  долара на 3516,84 милиарда  долара или 43,26 милиарда долара обявено от Китайската народна банка. Официално държаните от Китай американски ценни книжа към юли 2015 година са за 1240.8 милиарда долара или намалението за месец е 30,4 милиарда долара. С приблизително същата стойност очакваме да намалеят валутните резерви на Китай през октомври.

  Според Народната банка на Китай, през ноември 2015 година валутните резерви на страната са намалели с 87,223 милиарда долара до 3 438,284 милиарда долара. През октомври те бяха 3 525,507 милиарда долара, а намалението започна през май 2015 година. От август 2015 година това е най-голямото намаление.

  В края на декември 2015 година валутните резерви на страната са намалели  за месец с 107,9 милиарда долара до 3 329,47 милиарда долара.

 Според Народната банка на Китай в края на 2015 златния резерв на страната е достигнал 1762 тона(увеличение 104 тона), или общо около 64,0 милиарда долара(при 1130 долара за тройунция). В края на юни 2015 година златните резерви на Китай достигнаха 1 658 тона или с 57% повече от последното им съобщаване преди 6 години през април 2009 година, когато беше съобщено, че те са  1054.1 она.

Произведени са през годината 450 тона злато, което е с 0,39% по-малко от добитото през 2014 година. Продадени са 986 тона злато(увеличение с 3,7% спрямо 2014 година, когато беше отчетен спад с  24,7%). Няма данни за вноса, но косвено може да се направи сметка, че той е около 700 тона.

Данните на Министерството на търговията на Китай показват, че през 2015 година в Китай са създадени 26,5 хиляди компании с чужди инвестиции и са увеличение с 11,8% спрямо по-миналата година, общият обем на чуждите инвестиции е 781,3 милиарда юана и е 6,4% увеличение спрямо 2014 година/според коригираните данни са 126,3 млрд долара или 5,6% спрямо 2014/.

По международному платежному балансу первого полугодия(2015), чистый отток капитала из страны за вычетом непрямых инвестиций достиг 217 млрд долл США, включая основные показатели по движению капитала, такие как фондовые инвестиции, внешняя задолженность, торговое финансирование и кредитование

Пекин, 22 сентября 2016 /Синьхуа/ -- В 2015 году прямые внешние инвестиции Китая 13-й год подряд сохраняли быстрый рост и по итогам года побили исторический рекорд, достигнув отметки в 145,67 млрд ам. долл. По этому показателю Китай занял второе место в мире. Об этом заявил сегодня зампредставителя Минкоммерции КНР на международных торговых переговорах Чжан Сянчэнь.

В 2015 году Китай достиг чистого положительного сальдо инвестиционного баланса, то есть объем прямых внешних инвестиций превысил масштабы привлеченных за этот период иностранных инвестиций, сообщил Чжан Сянчэнь на брифинге Пресс-канцелярии Госсовета КНР.

Согласно официальным данным, в 2015 году объем прямых внешних инвестиций Китая вырос на 18,3 проц по сравнению с предыдущим годом, составив 9,9 проц от общего инвестиционного баланса в мире. В период 2002-2015 гг. среднегодовые темпы роста прямых внешних инвестиций Китая достигали 35,9 проц.

По состоянию на конец 2015 года китайские инвесторы создали за рубежом 30,8 тыс предприятий, которые расположились в 188 странах и районах мира. Остаток прямых внешних инвестиций Китая на конец 2015 года составил 1 трлн 97,86 млрд ам. долл, по этому показателю Китай вышел с 25-го места в 2002 году на 8-е место в мире.

Китайские инвестиции поступали в различные хозяйственные отрасли, при этом объем инвестиций в обрабатывающую отрасль к концу 2015 года вырос на 108,5 проц, в финансовую сферу -- увеличился на 52,3 проц, а поступления в информационную отрасль подскочили на 115,2 проц. -0-

Златно-валутните резерви на Китай през 2015(-$513 000 mill)

$\m

12/`14 

01/`15 

02/`15  

03/`15  

04/`15 

05/`15 

06/`15 

07/`15 

08/`15 

09/`15    

10/`15    

11/`15      

12/`15

Total 

3843,0



3730,0



3696,5

3654,0

3560,1

3516,84

3525,507

3438,284

3329,47









-42,5

- 93,9

- 43,26

+ 8,667

- 87,223

-107,9

През 2016 година

Китайската митница публикува данни, които показват, че общият обем на вноса и износа на страната през месец януари е 1,88 трилиона юана и е с понижение от 9,8% спрямо същия месец на миналата година. В това число износът е 1,14 трилиона и 6,6% спад, а вносът – 737,54 милиарда, 14,6% спад.
През първия месец на 2016 година валутните резерви на Китай са намалели с 99,47 милиарда долара до 3230,0
милиарда долара спрямо края на миналата година, съобщиха в неделя(08/02/2016) от Народната банка на Китай.
Преките чуждестранни инвестиции в Китай за месец януари 2016 година са 88,25 милиарда юана(14,07 милиарда долара), което e повече с 3,2% от същия месец през 2015 година.
Брутният вътрешен продукт на Китай за 2016 година се очаква да бъде между 72 070 и 72 400 милиарда юана(според сегашния курс на долара 04/03/2016 11 050 - 11 100 милиарда долара),
През февруари експорта на Китай е намалял с  20,6% сравнено със същия период на миналата година и е  821,8 милиарда юана /1$ - 6,51 юана/, а импорта с 8% до 612,3 милиарда юана. Положителното салдо на външната търговия на страната е намаляло с 43,3% или до 209,5 милиарда юана, а общия обем с 15,7% в сравнение с миналогодишния за същия месец или до 1,43 трилиона юана, съобщиха във вторник 8 март 2016 година от Главното управление на китайските митници.
В края на февруари 2016 година златно-валутните резерви на Китай са около 3200 милиарда долара, от които около 1800 тона злато със стойност около 72,64 милиарда долара(при курс 40 354 000 долара за тон злато на 09/03/2016), около 2000 милиарда долара(от които на Китай се водят в американски съкровищни бонове около 1200 милиарда долара). Има съмнения, че Китай има още около 300 милиарда долара в американски съкровищни бонове, които се водят на трети страни или остават около 500 милиарда долара по банкови сметки и депозити в страната и чужбина. Останалите около 1130 милиарда долара са в други валути.
За първите два месеца на 2016 година преките чужди инвестиции в Китай достигнаха 141,88 милиарда юана /22,42  милиарда долара при курс 1:6,33/, което е със 2,7% повече от същия период на миналата година.
Пекин, 14 апреля 2016/Синьхуа/ -- Как сообщили сегодня в министерстве коммерции КНР, в первом квартале 2016 года прямые внешние нефинансовые инвестиции Китая составили 261,74 млрд юаней, что выше показателя за тот же период прошлого года на 55,4 проц. Согласно данным министерства, в марте рост объема инвестиций составил 66,4 млрд юаней, превысив прошлогодний уровень на 21,5 проц.

Пекин, 15 апреля 2016/Синьхуа/ -- Согласно предварительным данным, опубликованным в пятницу Государственным статистическим управлением КНР, валовой внутренний продукт /ВВП/ Китая в январе-марте текущего года составил 15 трлн 852,6 млрд юаней /1 американский доллар - 6,49 юаня/. Этот показатель в сопоставимых ценах вырос на 6,7 проц. по сравнению с аналогичным периодом 2015 года.

Пекин, 8 мая /Синьхуа/ -- Экспорт Китая в юаневом выражении в апреле 2016 года увеличился на 4,1 процента в годовом исчислении при одновременном падении импорта на 5,7 процента. Таковы данные китайской таможни, опубликованные в воскресенье.

Согласно данным Главного таможенного управления КНР, положительное сальдо торгового баланса страны в апреле составило 298 млрд юаней /45,9 млрд долл США/, увеличившись по сравнению с мартовским показателем в 194,6 млрд юаней.

Темпы роста экспорта в апреле оказались более сдержанными по сравнению с 18,7 процента в марте, а сокращение импорта -- более резким, чем в марте /1,7 процента/.

Объем внешней торговли Китая в прошлом месяце упал на 0,3 процента по сравнению с апрелем 2015 года до 1,95 трлн юаней, в результате чего объем внешней торговли за четыре месяца текущего года сократился на 4,4 процента до 7,17 трлн юаней.

В январе-апреле китайский экспорт уменьшился на 2,1 процента, импорт -- на 7,5 процента в годовом исчислении, положительное сальдо внешней торговли составило 1,11 трлн юаней, увеличившись на 16,5 процента.

В первом полугодии 2016 года объем прямых нефинансовых инвестиций Китая за рубеж вырос почти на 60 проц.
Пекин, 19 июля /Синьхуа/ -- В первом полугодии 2016 года прямые нефинансовые инвестиции Китая за рубеж выросли на 58,7 проц против показателей за первую половину прошлого года и достигли 580,28 млрд юаней /1 долл США - 6,7 юаня/. Об этом сообщил во вторник представитель Министерства коммерции КНР Шэнь Даньян на очередной пресс-конференции.

В частности, в июне инвесторы из Китая вложили в зарубежную экономику 100,17 млрд юаней /рост на 44,9 проц/. К концу июня текущего года общий объем внешних нефинансовых прямых инвестиций Китая составил 6,2 трлн юаней.

Шэнь Даньян сообщил, что в январе-июне этого года на долю коммерческих услуг, обрабатывающей промышленности, оптовой и розничной торговли, горной промышленности проходилось соответственно 24,6, 19,8, 16,4 и 4,7 проц от объема прямых нефинансовых инвестиций Китая за рубеж. В частности, объем таких инвестиций в зарубежную обрабатывающую промышленность достиг 17,59 млрд долларов США, продемонстрировав рост на 245,6 проц.

В первом полугодии 2016 г. установленная мощность солнечной генерации в Китае увеличилась более чем на 20 ГВтПекин, 22 июля /Синьхуа/ -- В первом полугодии 2016 г. установленная мощность солнечной генерации в Китае увеличилась более чем на 20 ГВт, что почти в три раза больше, чем в тот же период прошлого года /7,73 ГВт/. Об этом сообщил в четверг на отраслевом симпозиуме ответственный секретарь Китайской ассоциации солнечной энергетики Ван Бохуа.

По его словам, отрасль в целом развивается хорошо, есть пространство для роста показателей и во второй половине года. За первые шесть месяцев года предприятиями отрасли были произведены солнечные батареи общей мощностью 27 ГВт, что на 37,8 процента больше, чем годом ранее. Глава ассоциации отметил положительные изменения в рентабельности предприятий, производящих фотоэлектрические модули. В январе-июне средняя норма прибыли 38 таких предприятий страны достигла 5 процентов, что на 3 процентных пункта выше показателя аналогичного периода прошлого года.

Ван Бохуа также сделал прогноз, что по итогам всего года установленная мощность солнечной генерации в Китае увеличится на 25-30 ГВт. Китай продолжит удерживать первое место по этому показателю.

Пекин, 5 октября 2016 /Синьхуа/ -- В 2015 году объемы производства и потребления золота в Китае составили соответственно 515,88 и 985,9 тонны, увеличившись на 0,6 и 3,66 проц. по сравнению с предыдущим годом. Таким образом, Китай уже девять лет сохраняет за собой титул мирового лидера по объему производства золота и три года подряд остается крупнейшим потребителем этого металла. Об этом сообщили в Китайском обществе золотопромышленников /КОЗ/.

По данным КОЗ, в 2015 году валовая продукция золотопромышленности Китая достигла 353,68 млрд юаней /около 52,95 млрд долл США/. Китай уже стал крупнейшим в мире потребителем ювелирных изделий из золота, ему принадлежит первое место в мире по объему переработки золота. К концу 2015 года разведанные запасы золота в Китае составили около 11 тыс 563 тонны, по этому показателю Китай занимает второе место в мире.

В первой половине текущего года в Китае было произведено 229,1 тонны золота, что на 0,16 проц. больше по сравнению с тем же периодом прошлого года; объем потребления золота в стране достиг 528,52 тонны

Курс китайской валюты упал до 6,7396 за доллар 2016-10-17
В первом полугодии 2016 года в Китае было произведено 229 т золота

Пекин, 26 июля /Синьхуа/ -- В первом полугодии этого года в Китае было произведено 229,1 т золота, показатель вырос на 0,16 проц по сравнению с аналогичным периодом прошлого года. Таковы последние данные, опубликованные во вторник Китайским обществом золотопромышленников.

Наряду с этим в январе-июне в Китае было расходовано 528,5 т золота с понижением на 7,7 проц. В частности, объем потребления золота для ювелирных изделий составил 340,6 т /снижение на 17,4 проц/, для золотых слитков -- 128,2 т /рост на 25,3 проц/, для золотых монет -- 12,9 т /рост на 17,3 проц/, для промышленности и др. -- 46,8 т с уменьшением на 0,3 проц.

Кроме того, по данным Государственного статистического управления КНР, в первом полугодии объем инвестиций в основные фонды золотопромышленности составил 21,1 млрд юаней /3,2 млрд долл США/ с приростом на 12,2 проц
Прямые инвестиции Китая за рубеж за январь-август выросли на 53,3 проц
2016-09-15 13:23:55丨Russian.News.Cn

Пекин, 15 сентября /Синьхуа/ -- Прямые инвестиции Китая за рубеж за первые 8 месяцев текущего года составили 775,12 млрд юаней /118,14 млрд долларов США/, что на 53,3 процента больше, чем за аналогичный период прошлого года. Об этом в среду сообщил представитель Департамента внешних инвестиций и экономического сотрудничества при Министерстве коммерции КНР.

По данным ведомства, китайские инвесторы в целом вложили инвестиции в нефинансовые отрасли около 160 стран и регионов мира. Средства были направлены почти в 6000 зарубежных предприятий.

Согласно данным Минкоммерции КНР, в январе-августе этого года китайские компании подписали подрядные контракты на строительство за рубежом на сумму 871,68 млрд юаней. Стоимость контрактов оказалась на 6,2 процента больше, чем за аналогичный период 2015 года. К концу августа 2016 года за рубежом трудились 978 тыс китайских работников.

За указанный период 87,66 млрд долларов, или 74,2 процента общего объема прямых китайских инвестиций было вложено в Сянган, страны АСЕАН, ЕС, Австралию, США, Россию и Японию.

При этом инвестиции в США выросли на 193,2 процента, что стало возможным благодаря сделке поглощения и слияния между китайской компанией бытовой техники Haier и американской компанией General Electric. Сумма сделки составила 5,58 млрд долларов.

В первые восемь месяцев этого года 21,11 млрд долларов зарубежных китайских инвестиции были вложены в обрабатывающую промышленность /прирост на 209,3 процента/.

Пекин, 13 октября 2016 /Синьхуа/ -- Внешнеторговый оборот Китая в январе-сентябре текущего года сократился в годовом выражении на 1,9 проц. и составил 17,53 трлн юаней /1 долл США - 6,73 юаня/. Такие данные приведены в четверг Главным таможенным управлением КНР.

Экспорт за тот же период снизился на 1,6 проц. в годовом выражении до 10,06 трлн юаней. Объем импорта сократился на 2,3 проц. до 7,47 трлн юаней.

Пекин, 19 октября 2016/Синьхуа/ -- В первые три квартала 2016 года ВВП Китая вырос на 6,7 проц. по сравнению с тем же периодом прошлого года до 52,9971 трлн юаней /7,87 трлн долл США/. Об этом сообщило в среду Государственное статистическое управление КНР.

Пекин, 7 ноября /Синьхуа/ -- В Китае четыре месяца подряд отмечалось снижение резервов иностранной валюты. Согласно последним данным Государственного управления валютного контроля КНР, в октябре этого года валютные резервы страны составили 3,12 трлн американских долларов, сократившись на 45,7 млрд долларов по сравнению с сентябрем. -0-

Пекин, 13 января 2017 /Синьхуа/ -- Внешнеторговый оборот Китая по итогам 2016 года снизился на 0,9 проц. по сравнению с предыдущим годом и составил 24,33 трлн юаней /3,53 трлн долл. США/. Такие данные обнародовало сегодня Главное таможенное управление /ГТУ/ КНР.

В частности экспорт при снижении на 2 проц. составил 13,84 трлн юаней, а импорт вырос на 0,6 проц. - до 10,49 трлн юаней. Активное сальдо торгового баланса составило 3,35 трлн юаней при сокращении на 9,1 проц.

Если в третьем квартале экспорт страны упал на 0,3 проц. по сравнению с аналогичным периодом 2015 года и импорт возрос на 2,3 проц., то в четвертом квартале оба показателя показали рост: на 0,3 и 8,7 проц. соответственно, сообщил он.

Напомним, что в 2015 году общий объем внешней торговли страны понизился на 7 проц. до 24,59 трлн юаней.

Пекин, 9 января 2017 /Синьхуа/ -- Итоги окончательной проверки показывают, что уточненный ВВП Китая в 2015 году составил 68 трлн 905,2 млрд юаней, что на 354,6 млрд юаней превысило показатель, полученный по итогам предварительной проверки. Темпы роста составили 6,9 процента против 2014 года. Таковы данные, опубликованные в понедельник Государственным статистическим управлением КНР.
Пекин, 16 января 2017 /Синьхуа/ -- В 2016 году объем прямых инвестиций, вложенных китайскими компаниями в нефинансовый сектор зарубежной экономики, составил 170,11 млрд долл США, что на 44,1 проц. больше по сравнению с предыдущим годом. Таковы данные, опубликованные в понедельник Министерством коммерции КНР.
Прямые иностранные инвестиции в экономику континентальной части Китая стабильно росли в прошлом году и увеличились на 4,1 процента в годовом исчислении до 813 млрд юаней /118 млрд долл США/
Согласно данным Минкоммерции КНР, в 2016 году китайско-американский товарооборот достиг 519,6 млрд долл, объем взаимных инвестиций превысил 170 млрд долл.

Пекин, 26 января 2017 /Синьхуа/ -- В ушедшем 2016 году объем потребления золота в Китае составил 975,38 тонн, снизившись на 6,74 проц. в годовом исчислении. Об этом сообщили в Китайском обществе золотопромышленников /КОЗ/.

По данным КОЗ, в прошлом году потребление ювелирных украшений из золота составило 611,17 тонн со снижением на 18,91 проц. При этом потребление золота в слитках выросло на 28,19 проц., составив 257,64 тонн, золотых монет -- на 36,8 проц. /31,19 тонн/.

В 2016 году объем сделок на Шанхайской бирже по купле-продаже золота составил 48,7 тыс. тонн с приростом на 42,88 проц. Таким образом, она стала крупнейшим в мире биржевым рынком по купле-продаже золота. На Шанхайской фьючерсной бирже объем фьючерсных сделок с золотом составил 69,5 тыс. тонн, по этому показателю она заняла третье место в мире.

Общий объем капиталовложений QFII на китайском рынке капитала превысил 87 млрд долл США

Пекин, 26 января /Синьхуа/ -- По состоянию на 25 января 2017 года Китай утвердил 276 квалифицированных иностранных институциональных инвесторов /QFII/, инвестиции которых на китайском рынке капитала составили в общей сложности 87 млрд 309 млн долл США. Об этом сообщило в среду Государственное управление валютного контроля Китая.

Согласно данным, на 25 января количество утвержденных Китаем юаневых квалифицированных иностранных институциональных инвесторов /RQFII/ выросло до 179, им была представлена квота в рамках RQFII в размере 529 млрд 629 млн юаней. Одновременно, Китай утвердил квоту инвестирования для квалифицированных отечественных институциональных инвесторов /QDII/ на сумму 89 млрд 993 млн долл США.

Статистические данные, опубликованные в среду Государственным управлением валютного контроля, показывают, что в декабре прошлого года объем сделок на валютном рынке страны составил 2,25 трлн долл США, что на 3 проц. меньше по сравнению с предыдущим месяцем. В частности, на рынке между банками и их клиентами показатель составил 345,7 млрд долл США, а на межбанковском валютном рынке -- 1,9 трлн долл США.

Пекин, 30 января 2017 /Синьхуа/ -- Мощности установленных в Китае ветряных энергогенераторов продолжили увеличиться в 2016 году. Об этом свидетельствуют данные Государственного энергетического управления КНР.

По состоянию на конец 2016 года общая мощность ветряных энергоустановок в Китае достигла 149 млн киловатт, при том лишь в 2016 году мощность выросла на 19,3 млн киловатт.

Ветряные энергоустановки Китая выработали 241 млрд киловатт-часов электроэнергии в 2016 году, что составило 4 проц. от общего объема произведенного в стране электричества. В 2015 году на ветряные энегрогенераторы приходилось 3,3 проц.

Между тем, из-за дисбаланса распределения ветряных ресурсов и несовершенства электросетей потери при производстве ветряной электроэнергии в 2016 году составили около 50 млрд киловатт-часов, что больше показателя 2015 года /33,9 млрд киловатт-часов/.

На данный момент в структуре энергопотребления Китая продолжает доминировать уголь.

Женева, 2 февраля 2017/Синьхуа/ -- По данным доклада Конференции ООН по торговле и развитию /ЮНКТАД/, обнародованного в Женеве накануне, 1 февраля, иностранные инвестиции в экономику Китая в прошлом году выросли на 2,3 проц по сравнению с 2015 годом и достигли 139 млрд долларов США, несмотря на сохраняющуюся в мире и особенно в азиатском регионе тенденцию к значительному падению потоков прямых иностранных инвестиций /FDI/. Таким образом, по этому показателю Китай занял третье место в мире.

Пекин, 21 февраля /Синьхуа/ -- Согласно опубликованным на днях статистическим данным, в 2016 году объем импорта и экспорта Китая оказался на 20,4 млрд долларов США меньше, чем у США. Означает ли это, что позиции КНР как крупнейшей торговой державы в мире пошатнулись? Отвечая на данный вопрос, министр коммерции КНР Гао Хучэн указал, что главной причиной стали колебания валютных курсов и падение цен на товары массового потребления на мировом рынке, в то время как в развитии внешней торговли Китая была сделана ставка на повышение качества и эффективности.

В 2013 году Китай опередил США, став самой крупной торговой державой в мире. Комментируя тот факт, что в этот раз КНР утратила лидерство, Гао Хучэн на сегодняшней пресс-конференции Пресс-канцелярии Госсовета КНР подчеркнул, что Китай остается крупной торговой и экспортной державой. Годовой объем китайской торговли приближается к 4 трлн долларов США, в 2016 году по объему экспорта Китай превзошел США на 643,5 млрд долларов, а активное сальдо превысило 500 млрд долларов.

Пекин, 28 февраля 2017 /Синьхуа/ -- В последние несколько лет в Китае быстрыми темпами развивается солнечная энергетика, и в этой области Китай выходит на первые позиции в мире. Как показывают данные, обнародованные Государственным управлением по делам энергетики КНР, по состоянию на конец 2016 года прирост мощности солнечных электростанций составил 34,54 млн кВт, а суммарная мощность достигла 77,42 млн кВт -- и оба эти показателя оказались лучшими в мире.
Министр коммерции КНР опроверг предположение о возможном "охлаждении" инвестиционной деятельности Китая за рубежом

Пекин, 11 марта 2017/Синьхуа/ -- Министр коммерции КНР Чжун Шань сегодня опроверг предположение некоторых СМИ о возможном "охлаждении" инвестиционной деятельности Китая за рубежом, отметив, что китайское правительство прилагает непрерывные усилия для стимулирования выхода сильных отечественных предприятий за пределы страны.

"Общая ситуация с внешней инвестиционной деятельностью нашей страны оценивается как хорошая", - подчеркнул министр.

Как сообщил Чжун Шань, в 2016 году общий объем выручки китайских предприятий, действующих за рубежом, составил, по предварительным подсчетам, 1,5 трлн долларов США. Эти предприятия заплатили местным властям 40 млрд долларов налогов и трудоустроили 1,5 млн местных жителей.

Между тем, как признал Чжун Шань, наличествуют некоторые предприятия, которые проявляют опрометчивость и неразумность во внешней инвестиционной деятельности. "Такое поведение мы не только не поощряем, но и планируем усилить контроль в соответствии с законом", - отметил министр, заверив в готовности к координации усилий всех компетентных ведомств для обеспечения упорядоченного развития внешней деятельности инвесторов.

Златно-валутните резерви на Китай през 2016/ -319,373(в милиарди долари)-187,7 АСБ

$\m  

12/`15   

01/`16 

02/`16

03/`15

04/`16

05/`16

06/`16

07/`16

08/`16

09/`16   

10/`16   

11/`16     

12/`16

Total

3329,89

3230,42 

3201,99 

3212,248 

3219,7 

3190,0 

3203,4 

3201,03 

3185,17 

3166,38

3120,68

3050,895

3010,517


-107,92

-99,47

-28,57

+10.258

+7,452

-29,7

+13,43

 -2,37

-15,87

-18,79

-45,7

-69,785

-40,378

АСБ

1246.1

1237.9

1252.3

1244.61242.81244.01240.81218.81185.11157.01115.71049.31058.4


-16,4

-8,2

+14,4

-7,7

-1,8

+1,2

-3,2

-22,0

-33,7

-28,1

-41,3

-66,4

+9,1

СПТ

тр.




2,28










Злато




71,48

74,75







69,785


През 2017 година

В январе этого года(2017) валютные резервы Китая впервые с февраля 2011 года составили менее 3 трлн долл США.

Пекин, 7 февраля /Синьхуа/ -- Как следует из данных Народного банка Китая, опубликованных во вторник, на 31 января текущего года объем валютных запасов страны составил 2 трлн 998,204 млрд американских долларов, уменьшились на 12,313 млрд долларов по сравнению с концом прошлого года. Сокращение отмечается уже седьмой месяц подряд.

В январе текущего года объем валютных запасов сократился на 0,4 процента по сравнению с декабрем прошлого года. Валютные резервы Китая в 2016 году уменьшились в общей сложности на 319,844 млрд долларов, а в январе 2017 года - на 12,313 млрд долларов, опустившись ниже отметки в 3 трлн долларов.

Согласно данным Центробанка КНР, в январе этого года запасы золота сохранились на уровне 59,24 млн унций, или 71,292 млрд долларов в стоимостном выраж

Шанхай, 13 февраля /Синьхуа/ -- В последнем докладе Китайской ассоциации ядерной энергетики /CNEA/ сообщается, что в 2016 году в Китае были введены в эксплуатацию 7 ядерных энергоблоков.

По данным на 31 декабря 2016 года, в Китае в коммерческой эксплуатации находятся в общей сложности 35 ядерных энергоблоков, доля установленной мощности находящихся в эксплуатации энергоблоков составляет около 2,04 проц от мощности всех электроустановок в Китае.

Пекин, 16 февраля /Синьхуа/ -- Объем прямых нефинансовых инвестиций из Китая за рубеж в январе 2017 года составил 53,27 млрд юаней /7,73 млрд долл США/, что на 35,7 проц. меньше, чем годом ранее. Как показывают распространенные сегодня данные Министерства коммерции, в первом месяце года китайские компании вложили капиталы в 983 предприятия в 108 зарубежных странах и регионах.

Пекин, 16 февраля /Синьхуа/ -- В январе 2017 года приток прямых зарубежных инвестиций в Китай упал на 9,2 проц. по сравнению с тем же месяцем прошлого года, составив 80,1 млрд юаней /12 млрд долл США/. Такие данные опубликовало в четверг Министерство коммерции КНР.

Экономика Китая выросла на 6,9 проц. в первом квартале текущего года. Темпы роста были на 0,1 процентного пункта выше уровня, зарегистрированного в четвертом квартале 2016 года
Объем потребления золота в КНР вырос в первом квартале 2017 г.

Пекин, 27 апреля /Синьхуа/ -- В первом квартале 2017 г. объем потребления золота в КНР вырос в годовом выражении на 14,73 процента и составил 304,14 тонн. Это связано со стабильным ростом объема продаж украшений из золота и золотых слитков.

По данным Китайской ассоциации золота, ввиду большого спроса на золото в период празднования Китайского Нового года по лунному календарю, объем продаж золотых ювелирных изделий вырос на 1,4 процента и составил 170,93 тонны, а объем продаж золотых слитков увеличился на 60,18 процента, достигнув 101,19 тонн.

По сообщению аналитиков, резкое увеличение объема продаж золотых слитков связан с тем, что населению стало больше известно о составляющих финансовых рисков. Таким образом, покупая золото, многие люди старались избежать потерь.

Добыча золота в первые три месяца текущего года составила 101,2 тонны, сократившись в годовом выражении на 9,29 процента.

Китайский центр валютных сделок опубликовал данные, согласно которым 9 мая 2017 курс юаня к основным валютам на межбанковском валютном рынке страны составил: 6,9037 юаня за доллар 7,5511 юаня за евро, 6,1063 юаня за 100 иен, 0,88681 юаня за сянганский доллар, 8,9500 юаня за фунт стерлингов, 8,4351 рубля за юань.
В фокусе внимания Китая: В первом квартале 2017 года отмечено значительное снижение оттока прямых китайских инвестиций за рубеж

Пекин, 10 мая /Синьхуа/ -- В первом квартале 2017 года в Китае значительно сократилось пассивное сальдо по финансовым счетам нерезервного характера. В частности, чистый отток прямых китайских инвестиций за рубеж снизился на 43 проц. по сравнению с четвертым кварталом прошлого года. Такие данные привело на днях Государственное управление валютного контроля /ГУВК/ КНР.

По мнению экспертов, значительное сокращение оттока прямых инвестиций Китая за рубеж свидетельствует о первых результатах мер Китая по ужесточению контроля на отечественном валютном рынке, а также о более разумном подходе субъектов рынка страны к инвестиционной деятельности за границей.

В январе-марте 2017 года пассивное сальдо по финансовым счетам нерезервного характера в Китае составило 21,5 млрд долларов США, что на 87 проц. меньше против первого и четвертого кварталов прошлого года. В частности, был зафиксирован чистый приток прямых инвестиций на общую сумму 11,4 млрд долларов.

За указанный отрезок времени чистый отток прямых китайских инвестиций за рубеж составил 20,9 млрд долларов, сократившись на 64 проц. по сравнению с первым кварталом и на 43 проц. по сравнению с четвертым кварталом прошлого года. Чистый приток прямых зарубежных инвестиций в Китай по-прежнему находился на относительно высоком уровне и достиг 32,4 млрд долларов.

Ведущий экономист исследовательского института при Китайской бирже финансовых фьючерсов Чжао Цинмин отметил, что с начала текущего года ведомство валютного контроля Китая усилило проверку соответствия покупки валюты физическими лицами и внешних инвестиций предприятий установленным правилам. В результате заметные успехи были достигнуты в ограничении вывода капитала за границу индивидуальными лицами и предприятиями под видом инвестиционной деятельности.

"Указанные меры позволили Китаю эффективно предотвратить риски трансграничного перемещения капитала," -- подчеркнул Чжао Цинмин.

Данные ГУВК КНР показывают, что активное сальдо международных платежей Китая по текущим счетам по-прежнему находится на рациональном уровне. В первом квартале 2017 года оно составило 19 млрд долларов, его доля в ВВП страны достигла 0,7 проц. В частности, активное сальдо в торговле товарами составило 81,7 млрд долларов, что оказалось несколько ниже против первого квартала 2016 года, отрицательное сальдо в торговле услугами выросло на 11 проц. до 60,1 млрд долларов.

В январе-марте 2017 года объемы экспорта и импорта Китая увеличились соответственно на 12 и 23 проц. по сравнению с тем же периодом прошлого года. Таким образом, в стране впервые со второго квартала 2015 года был зафиксирован рост как экспорта, так и импорта. Это отражает тенденцию стабилизации и улучшения внешней торговли страны на фоне роста внутреннего и внешнего спроса.

Старший научный сотрудник Центра изучения финансов при Китайском банке Цзяотун Лю Цзянь отметил стабилизацию и улучшение экономических показателей Китая, смягчение давления девальвации китайского юаня, а также замедление оттока капитала из страны в первом квартале года. Все это, по его мнению, обеспечило замедление темпов сокращения резервных активов Китая.

В первом квартале 2017 года резервные активы Китая сократились на 2,6 млрд долларов, что на 98 проц. меньше, чем в первом квартале прошлого года. К концу апреля валютные резервы страны составили 3 трлн 29,5 млрд долларов.

По мнению специалистов, во второй половине 2017 года ожидается нарастание неопределенности в китайской и глобальной экономике. В связи с рядом факторов, включая возможное повышение базовой процентной ставки Федеральной резервной системой США, Китай может столкнуться с более сильным давлением трансграничного перемещения капитала.

Представитель ГУВК отметил, что в январе-марте текущего года международный платежный баланс Китая был в основном сбалансирован. Это свидетельствует о том, что по мере продвижения структурных реформ усиливается стабильность роста китайской экономики, Китай имеет благоприятные экономические условия для поддержания международного платежного баланса.

Златно-валутните резерви на Китай през 2017 (в милиарди долари)

$\m  

12/`16

01/`17 

02/`17

03/`17  

04/`17 

05/`17

06/`17

07/`17

08/`17

09/`17 

10/`17   

11/`17  

12/`17

Total

3010,517 

2998,204 

3005,124

 3009,1

3029,5

3053,6









-40,378

-12,313

+6,920

+3,976

+20,4

+24,1








АСБ

1058.4

1051,1

1059.7

1087,6

1092.2










+9,1

-7,3

+8,6

+27,9

+4,6









СПТ

тр.














Злато

oz t



71,292

59,24

74,38


73,7


75,05










Външен

дълг

1 420,7













В края на 2020 година

     Брутният вътрешен продукт на Китай ще бъде над 110 000 милиарда юана(според сегашния курс на долара над 18 170 милиарда долара), което ще бъде повече от този на САЩ и около 8 пъти повече от този на Русия.
     Преките външни инвестиции на Китай в нефинансови активи в края на 2020 година достигнат над 1500 милиарда долара. Това е три пъти повече от нивото им през 2012 година, когато бяха около 500 милиарда долара.  На годишна база през 2020 година страната ще направи инвестиции в чужбина за около 175 милиарда долара и ще бъде първа в света по този показател.
      Военният бюджет на страната ще достигне около 2000 милиарда юана(1,81% от БВП), като още 1000 милиарда юана ще бъдат от фонд "Наука и изследвания"(общо 2500 милиарда юана през 2020 година), като фонда ще увеличи повече от 2 пъти средствата си  спрямо 2013 година. Така военният бюджет по световните стандарти ще достигне 3000 милиарда юана(496 милиарда долара според сегашния курс на долара).
31/12/2013
    Към 2020 година мощността на китайските атомни централи трябва да достигне 60 милиона кВт, при 14,61 милиона кВт(17 блока) в началото на 2014 и план 40 милиона кВт в началото на 2016 година. За две години ще бъдат приети над 20 енергоблока и ще бъде намалено значително замърсяването на въздуха. Общо плановете са за две години(14-15) да се въведат нови мощности над 210 милиона кВт, като се спрат стари ТЕЦ-ове. От тях около 50 милиона кВт ще са на хидроцентрали, около 26 милиона кВт от атомни, около 40 милиона кВт от вятърни и 64 милиона кВт от слънчеви, както и 30  милиона кВт от нови тецове
      Шицзячжуан, 18 июня 2016 /Синьхуа/ -- 13-я пятилетка станет временем стремительного развития "зеленой" энергетики в Китае. Как показывают ожидаемые показатели развития, обнародованные Государственным управлением по делам энергетики КНР, к концу 2020 года общая мощность солнечных электростанций должна достичь 160 ГВт, а годовой объем генерации электроэнергии -- 170 млрд кВтч.

Външният дълг на Китай 2010-2020 (в милиарди долари)


2010

2011

2012 

2013    

2014  

2015  

2016

2017  

2018  

2019 

2020

Външен 

дълг

529,20 


694,99 



863,20




1420,70


















Китай си направи "Световна банка"

        Китай с още 20 страни от Азия създаде "Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции". Споразумението беше подписано днес 24 октомври 2014 година. Целта на банката е ясна. Отнемане  на възможностите на САЩ, Европа и Япония за инвестиции в големите проекти в Азия. Ако не се събере предвидения от устава капитал от 50 милиарда долара, китайците са готови да го внесат дори целия. Скритата цел е юана да измести еврото и дори долара от плащанията в Азия.
Уебсайт в alle.bg