Дроновете

Европейски икономически и социален комитет

TEN/553

Брюксел, 15 октомври 2014 г.

file:///F:/Documents%20and%20Settings/f1/My%20Documents/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%A3%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%90%D0%91%D0%9B%D0%A1.pdf

Андрей Рангелов

Около 15 млрд. евро е решила да отпусне Европейската общност за подпомагане на бизнеса с дронове. Това стана ясно по време на семинар на асоциация „Безпилотни летателни системи“ (БЛС), на който, освен представители на тази стартираща индустрия, присъстваха представители на МО, МВР и други държавни инситтуции. Категорично беше мнението на участниците, че бизнесът с дронове предстои да се развива ускорено през следващите години и България трябва да намери своето място на този пазар.
Надявам се БЛС да намерят среда за развитие у нас, заяви председателят на асоциацията Йордан Георгиев. По думите му този бизнес може да влее значима добавена стойност в националната икономика.
Георгиев посочи, че у нас се подготвят немалко специалисти в областта на безпилотните системи. Но над 90 на сто от тях работят зад граница за чужди икономики, където участието им в проекти осигурява приходи от $500 млн. на съответните фирми.
По думите му у нас основни пречки пред дрониндустрията се създават от бюрокрацията. От 15 години работя в тази сфера и винаги срещам една стена от административната машина на средно ниво, изтъкна Георгиев. Според него асоциацията и институциите трябва да обединят усилия, за да се открие пътят за развитието на производството на БЛС у нас, като се постигне баланс между националната сигурност, бизнеса и производството.
За създаване на единна образователна система за обучение на специалисти в областта на дроновете се обяви в изказването си началникът на катедра „ВВС и ПВО“  във ВА „Г. Ст. Раковски“ полковник професор Димитър Недялков. Той разказа какво е приложението на БЛС в областта на националната сигурност. По думите му парадоксът е, че България, която е първата авиационна държава на Балканите, която в най-силните си години е имала 700 военни самолета, може да се наложи да вика друг да й охранява небето. 
Полк. Недялков беше категоричен, че страната ни изостава по отношение на производството на дронове. Дори румънците напреднаха напоследък много с летателни апарати до 600 кг, заяви той. По думите му и у нас час по-скоро трябва да се развие производството на БЛС и да се организира подготовката на кадри за всички дейности, свързани с безпилотните системи.

Регистрационни номера  на  дроновете  и  регистър на операторите, които ги ползват  предвижда нормативната  база за безпилотните летателни апарати, която  ще  бъде готова до края на годината. За дроновете, които летят в малък район и на малка височина  няма да се  прилагат строги регулации, но се наблюдават все по-мощни и скъпи устройства.

Димо Зафиров от българския  Институт по космически изследвания пояснява, че  първата по значимост  категоризация  е свободната:

"До 120 метра във височина и във зоната на видимостта операторът трябва да наблюдава летателния апарат. поради малките размери, на повече от 2-3 километра не може да се наблюдава. Следващата категория е специфична. Това  са задачи, които се изпълняват  - примерно, имаме наводнение, трябва да се отцепи въздушното пространство  - в него да няма пилотирани летателни апарати. Там ще се изисква още по-сериозно обучение на операторите.

В третата категория е сертифицирана категория, ще се изпълнява само от летателни апарати, които с тип сертификати да летят съвместно с пилотирани летателни апарати.“